Лятото и градът

Маги се опитва да се престори на заинтригувана, но просто изтърсва:

— Звучи ми доста отегчително. Но пък аз не съм писател. Не обичам да пиша даже писма.

Бърнард се разсмива и закачливо ме сочи с пръст.

— Мисля, че трябва да се вслушаш в собствения си съвет, миличка! — Поклаща глава по посока на Маги, сякаш двамата са съзаклятници. — Кари е експерт по бохемския живот. Непрекъснато й повтарям, че трябва да се концентрира повече върху белия лист.

— Никога не си ми го казвал! — възкликвам възмутено. Свеждам очи, преструвайки се, че си оправям салфетката. Думите на Бърнард изваждат цялата ми неувереност относно собствените ми писателски способности обратно на повърхността.

— Но исках да ти го кажа — отбелязва той и стисва лекичко ръката ми. — И ето, казах го. Искаме ли вино?

— Разбира се — кимвам все още обидена.

— Божоле устройва ли те, Маги? — пита я учтиво той.

— Аз обичам червено — отговаря тя.

— Божолето е червено — срязвам я аз и автоматично започвам да се чувствам като гаднярка.

— Маги го знаеше — намесва се мило Бърнард.

Поглеждам ги. Но как можа да се случи това? Защо аз трябва да съм лошата в тази игра? Имам чувството, че Бърнард и Маги се наговарят срещу мен.

Изправям се и се насочвам към тоалетната.

— Ще дойда с теб — казва Маги. И тръгва след мен по стъпалата, докато аз се опитвам да се овладея.

— Наистина много държа да го харесаш! — изричам, като заставам пред огледалото, докато тя влиза в една от кабинките.

— Току-що се запознах с него. Как мога да преценя дали ми харесва или не? — обажда се отвътре тя.

— Не го ли намираш за секси? — питам.

— Секси ли? — възкликва тя. — Не бих го определила точно като такъв.

— Обаче е! Секси е! — настоявам.

— Щом ти го намираш за секси, нищо друго няма значение.

— Е, така е. И ужасно много го харесвам. Наистина!

Маги пуска водата и излиза.

— Не ми прилича особено на гадже — отбелязва.

— Какво искаш да кажеш? — промърморвам и вадя от чантата си червило, стараейки се да не се паникьосвам.

— Не се държи като гадже. Прилича ми повече на твой чичо, наставник или нещо подобно.

Вцепенявам се.

— Не е вярно!

— Просто отстрани изглежда като човек, който се опитва да ти помогне. Защото много те харесва или нещо подобно, не знам — свива рамене тя.

— Това е, защото в момента минава през ужасно труден развод — пояснявам.

— Много лошо — кимва тя, докато си мие ръцете.

— Защо? — питам, докато си нанасям червилото.

— Аз не бих искала да се омъжа за разведен мъж. Това някак си разваля всичко, не мислиш ли? Имам предвид самата мисъл, че той вече е бил женен за друга. Лично аз не бих могла да го понеса. Ще се побъркам от ревност. Искам до себе си мъж, който е бил влюбен само и единствено в мен!