Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
И без това нещата с Маги не вървят никак добре. Тази вечер, докато се приготвяхме, тя непрекъснато повтаряше как не можела да разбере защо се приготвям толкова много за някакъв си бар. Опитах се да й обясня, че това не е просто някакъв си обикновен бар, обаче тя само ме погледна неразбиращо и отсече: „Понякога наистина не те разбирам!“
И точно тогава ме осени прозрението — Маги никога няма да хареса Ню Йорк. Тя е изначално непригодна за този град. И когато си дадох сметка за това, гневът ми се изпари.
Няма нищо. Никой не е виновен — нито тя, нито аз. Просто такъв е животът.
— Ето го там и Бърнард! — изричам сега и прекарвам Маги покрай управителя по посока към бара.
Интериорът на „Пиъртрий“ е много изискан — черни стени с хромирани аплици, черни мраморни маси и огледало по цялата задна стена. Саманта твърди, че това е най-доброто място в града за забърсване на нещо. Запознала се с Чарли тук и оттогава насам се вбесява, когато той идва тук без нея — страхува се да не си падне по друга жена.
— Но защо е толкова тъмно? — пита Маги.
— Би трябвало да излъчва мистичност.
— Какво му е толкова мистичното на това да не виждаш с кого говориш?
— О, Маги! — разсмивам се на провинциализма й аз.
Пристъпвам тихичко зад Бърнард и го потупвам по рамото.
Той се стряска, после се ухилва и вдига чашата си.
— Тъкмо бях започнал да си мисля, че няма да дойдете. Реших, че сте получили по-добро предложение.
— Така е, обаче Маги настоя първо да видим теб.
Докосвам леко косата му на тила. За мен тя е като талисман.
Първия път, когато я докоснах, бях шокирана от нежната й мекота. Като на момиченце е. И досега не мога да повярвам как този допир ме разнежва — като че ли косата му е предвестник на неговото добро, нежно сърце.
— Ти трябва да си приятелката — изрича той и сбърчва очи по посока на Маги. — Здравей, приятелко!
— Здравей — изрича предпазливо тя.
С нейната почти бяла от слънцето коса и розови бузи тя прилича на глазура на сватбена торта — пълна противоположност на ъгловатостта и кривия нос на Бърнард, както и на торбичките под очите му, които го карат да прилича на човек, който прекарва цялото си време в затворено пространство — например в мрачни пещери като бар „Пиъртрий“. Надявам се, че Маги ще забележи романтичното му излъчване, но точно в този момент изражението й издава досада.
— Нещо за пиене? — пита Бърнард в блажено неведение за културния сблъсък.
— Водка с тоник — отсичам веднага.
— За мен една бира — казва Маги.
— Вземи си един коктейл! — подканвам я аз.
— Не искам коктейл. Искам бира! — настоява Маги.
— Щом иска бира, нека да пие бира — намесва се развеселен Бърнард, подсказвайки ми, че няма нужда да притискам толкова много провинциалната си приятелка.
— Извинявай — промърморвам с кух глас. Вече ми става ясно, че тази среща е огромна грешка. Нямам представа как да помиря миналото си (Маги) с настоящето си (Бърнард).
До Маги се настаняват двама мъже, очевидно твърдо решили да окупират бара.
— Дали да не се преместим на някоя маса, а? — пита Бърнард. — Бихме могли дори да хапнем. За мен би било удоволствие да ви почерпя с една вечеря.
Маги ме поглежда въпросително и отбелязва:
— Нали щяхме да се срещаме с Райън?
— Нищо не ни пречи преди това да вечеряме. Тук храната е много добра.
— Не, отвратителна е, но пък атмосферата е забавна — пояснява Бърнард, помахва на управителя и посочва една празна маса близо до прозореца.
— Хайде, ела! — сръгвам Маги и я поглеждам многозначително. Погледът й е леко враждебен, сякаш не може да разбере какво изобщо правим тук.
Въпреки това тръгва след Бърнард към масата. А той дори й дръпва стола.
Сядам до него, твърдо решена да превърна тази вечер в триумф.
— Как беше репетицията? — питам.
— Отвратителна — отговаря той и се усмихва на Маги, за да я включи в разговора. — В средата на всяка репетиция винаги има един момент, когато актьорите колективно като че ли забравят репликите си.