Лятото и градът

— Откъде си, Маги? — пита той.

— От Касълбъри. С Кари сме най-добри приятелки.

— Сериозно? — възкликва Райън, сякаш е чул невероятно интересна новина.

— Райън и Капоти са в курса ми по творческо писане — пояснявам.

— Аз все още не мога да повярвам, че Кари успя да влезе в този курс. И че наистина пристигна в Ню Йорк, и всичко останало.

Капоти повдига вежди.

— Какво искаш да кажеш? — питам раздразнено.

— Ами никой никога не е вярвал, че от теб ще излезе писател — отговаря през смях Маги.

— Но това е голяма глупост! Винаги съм казвала, че искам да стана писател!

— Обаче никога не си писала. До последния клас от гимназията, разбира се. Кари работеше в училищния вестник — информира тя Райън. А после пак към мен: — Но дори и тогава ти всъщност не пишеше за вестника, нали?

Завъртам нетърпеливо очи. Маги така и не разбра, че всички онези истории във вестника са написани от мен, но под псевдоним. Но не смятам да я открехвам точно сега. От друга страна, с приказките си ме кара да изглеждам като пълен дилетант в очите на Капоти. Който безсъмнено вече е убеден, че мястото ми не е в семинара.

Чудничко! Маги току-що му предостави нов коз срещу мен.

— Винаги съм писала — казвам й. — Просто не съм ти показвала нищо.

— Да бе! — хили се тя, като че ли съм казала някаква страхотна шега. Въздъхвам. Не вижда ли колко съм се променила? Може би защото тя изобщо не е мръднала от онова, което беше. Тя си е все същата Маги, поради което приема, че аз също съм си същата.

— Как мина модното шоу снощи? — питам, за да отклоня разговора от предполагаемата ми липса на писателски талант.

— Страхотно — прошепва Капоти.

— Както всички сами виждате, Капоти е човек, който не знае абсолютно нищо за модата. От друга страна обаче, има богат опит с манекенките — пояснява Райън.

— Манекенките не са ли твърде глупави? — намесва се Маги.

Райън се разсмива и отвръща:

— Това няма значение.

— Райън е сгоден за една манекенка — казвам, питайки се дали Беки в крайна сметка е скъсала с него. Определено не се държи като мъж, който наскоро е бил зарязан. Поглеждам въпросително Капоти. Той просто свива рамене.

— Кога ще се жените? — пита учтиво Маги. Между нея и Райън като че ли преминава някаква тръпка и аз се питам дали тя вече не съжалява, че той не е свободен.

— Догодина — отговаря спокойно той. — Тази сутрин тя замина за Париж.

Аха! Значи си е спестила необходимостта от официално скъсване. А горкичкият Райън си седи тук и няма никаква представа какво му се готви. Но пък най-добрият му приятел Капоти изглежда напълно в състояние да лъже относно истинското състояние на нещата. Може да ми е казал, че Беки се кани да скъса с Райън само защото я иска за себе си.

— Интересно — отбелязвам, без да поглеждам конкретно към никого.

Капоти слага пет долара на масата и отсича: