Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Търсим си белята, това става с жени на борда. - Силните емоции, които изпитваше Хайфийлд накараха гласът му прозвучи по-строго и неколцина от работещите наблизо мъже спряха и го загледаха. - Няма да го допусна! Няма да оставя някакви жени да съсипят кораба. Трябва да разберат. Трябва да го проумеят.
Тонът на адмирала все още бе помирителен, но в него се долавяха и хапливите нотки на изчерпващо се търпение.
- Няма да има бебета или деца сред пътниците. Тази група е подбрана много внимателно. Само здрави млади жени, е, вероятно няколко бременни също.
- Ами мъжете?
- Без мъже. Е, може да има един-двама пасажери, но няма да го разберем до няколко дни преди отплаване. Още не е съставен окончателният списък. Адмиралът замълча миг. - О, ти имаше предвид твоите момчета. Ами те ще бъдат на различни палуби. Асансьорните шахти с каютите бъдат отделени. Ще има няколко жени - онези,хм, които очакват дете, - настанени в единични каюти. Работата на твоите хора ще продължи както обикновено. И ще бъдат въведени всякакви предпазни мерки, за да се предотврати неподходящо общуване - нали се сещаш за какво говоря.
Капитан Хайфийлд се обърна към началника си. Извънредният характер на ситуацията бе заличил от лицето му обичайната невъзмутимост: сякаш цялото му същество отчаяно се стремеше да покаже колко погрешно е това и колко невъзможно.
- Вижте, сър, някои от моите мъже са били без... без женска компания месеци наред. Това е все едно да пъхнеш запалена клечка в кутия с фойерверки. Нали чухте за инцидентите на „Дръзки“? Всички знаем какво е станало, за бога.
- Смятам, че всички си научихме урока след „Дръзки".
- Това е невъзможно, сър. Опасно и нелепо е и ще разруши напълно атмосферата на кораба. Знаете колко крехък е този баланс.
- Наистина не подлежи на преговори, Хайфийлд.
- Месеци ни бяха нужни да възстановим необходимото равновесие. Знаете през какво минаха хората ми. Не можете просто да качите тук цяла тайфа момичета и да си мислите, че...
- Те ще бъдат под строги разпоредби. Флотът ще издаде съответните нареждания...
- И какво разбират жените от заповеди? Когато има мъже и жени близо едни до други, винаги има неприятности.
- Това са омъжени жени, Хайфийлд. Тонът на адмирала вече бе рязък. - Отиват си у дома при своите съпрузи! Това е целта.
- Е, с цялото ми уважение, сър, това само показва колко малко разбирате човешката природа.
Думите му увиснаха в пространството, шокирайки и двамата. Капитан Хайфийлд си пое неуверено дъх.
- Разрешете да се оттегля. Сър. Едва изчака кимването на началника си. За първи път в своята военноморска кариера капитан Хайфийлд се завъртя кръгом и се отдалечи, ядосан на командира си.
Адмиралът остана на място и го проследи с поглед как прекосява целия хангар и се изгубва във вътрешността на кораба като заек, който намира сигурно убежище в дупката си. В някои случаи подобно неуважение можеше да сложи край на кариерата за даден човек. Но колкото и да се въсеше и мърмореше Хайфийлд, Макманъс изпитваше голямо уважение към него. Не искаше да завърши професионалния си път в безчестие. Освен това, мислеше си адмиралът, докато кимаше на младите моряци да продължат с работата си, колкото и да обичаше жена си и дъщерите си, ако трябваше да е честен и ставаше дума за неговия кораб, той вероятно би се чувствал по същия начин.
ОСМА ГЛАВА
За булките имаше лекции и демонстрации по време на пътуването, които да ги подготвят за проблемите с пазаруването и готвенето зapagu купонната система. В последните етапи от пътуването им дажбите им биха леко ограничени, за да няма твърде рязък преход към храната с купони.
„Дейли Мирър“, 7 август 1946 г.
Пет дни
С промяна в настроението, рязка и капризна, типично за булките на борда, морските условия се промениха драстично отвъд пристанището на Сидни. Големият Австралийски залив, казваха мъжете, със смесица от веселие и лошо предчувствие, ще покаже кои са истинските моряци.
Сякаш след като ги бе подлъгала с измамно усещане за спокойствие и сигурност, съдбата сега бе решила да им покаже колко са уязвими и колко непредвидимо е бъдещето им. Веселото синьо море потъмня, размъти се и се надигна в заплашителни вълни. Ветрове, които се бяха зародили като шепнещ бриз, се превърнаха в режещи пориви, които на свой ред прераснаха в бурни вихри, обливащи с дъжд мъжете, които, увити в непромокаеми наметала, се опитваха да закрепят самолетите по-сигурно за палубата. Под краката им корабът се издигаше и потъваше във вълните, стенейки от усилието.