Аз още броя дните

Романът, спечелил „Ръкописът“ на БНТ.Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.Кой запали тази война? И кой спечели от нея?Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета“. Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав… И този финал, този шокиращ финал!Христо КарастояновАнгажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.Захари КарабашлиевМостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на „Аз още броя дните“ е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.Христо Блажев„Аз още броя дните“ е история за война и за любов — за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.Милена Ташева