Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Гласовете на приятелите й долитаха на талази до нея. Катса спомена нещо за продължителното пътуване на север през планинския проход от Монсий до Естил. Отнемало много дни; дори седмици. Спореха кое кралство е най-подходящо да им послужи като база за операцията в Естил.
Наполовина вслушана в разискването, наполовина загледана в детето — замък, Битърблу внезапно прозря очевидното и по гръбнака й пролазиха тръпки. Позна упоритите устни и малката, остра брадичка на момичето; позна големите, спокойни очи. Гледаше своето лице.
Статуята изобразяваше нея.
Битърблу пристъпи сепнато назад. Краят на рафта с книги я спря и й предложи опора, докато се взираше в детето, а то отвръщаше на втренчения й поглед. Детето, което беше тя.
— Между Монсий и Естил има тунел — обади се глас. Пайпър, съдията. — Таен проход под планината. Тесен и неприятен, но проходим. По този маршрут до Естил се стига за два-три дни от тук. Зависи как пришпорваш коня.
— Какво! — възкликна Катса. — Не е за вярване! Възможно ли е? Вярва ли ви се?
— Установихме, че Катса не вярва — заключи Рафин.
— И аз не вярвам — подкрепи я Гидън. — Прекосявал съм десетки пъти планината, ала не съм чувал за никакъв проход.
— Уверявам ви, че съществува, милейди, милорд — не се предаде Пайпър. — Имението ми се намира в най-северозападната точка на Монсий. Тунелът започва от моята земя. Използвахме го да извеждаме тайно монсийските Даровити по времето на Лек, а сега през него тайно пристигат естилските Даровити.
— Това променя всичко — заключи Катса.
— Ако Съветът се установи в Монсий по време на първоначалната подготовка, естилците ще минават бързо през тунела дотук, а вие — до там. По него е възможно да се пренасят оръжия и провизии на север — продължи съдия Пайпър.
— Само че няма да се установим в Монсий — прекъсна го По. — Няма да превръщаме Битърблу в мишена за мъстта на всеки ядосан крал. И без друго са я набелязали. Още не сме разбрали по чие поръчение е искал да я похити Данзол. Ами ако кралете решат да действат още по-твърдо? Какво ще ги спре да обявят война на Монсий?
Скулптурата — Битърблу изглеждаше толкова дръзка. Малките войници върху дланта й бяха готови да я защитават с цената на живота си. Битърблу се удиви, че ваятелят си я е представил така — силна и уверена, здраво стъпила на земята. Знаеше, че не е такава.
Знаеше и какво ще се случи, ако приятелите й изберат за щабквартира друго място, а не Монсий. Тя се върна при групата, пак им даде знак да не стават, когато се надигнаха, и тихо каза:
— Ще установите базата си в моя град.
— Хм, не съм съгласен — поклати глава По.
— Предлагам го като временен вариант, докато се организирате — уточни Битърблу. — Няма да ви предоставям войници, нито монсийски майстори на оръжия.
_Навярно_, обясни наум само на По, _ще пиша на баща ти. Има два начина да нападнат Монсий — планинския проход, който се защитава лесно, и морето. Лиенид е единственото кралство със силна флота. Дали Рор би се съгласил да доплава с част от военните си кораби през зимата? Бих искала да ги видя. Понякога се замислям дали да не построя своя флота, а неговата ще изглежда красиво и внушително в пристанището ми._
По разтърка трескаво глава. Дори простена тихо.
— Разбираме, Битърблу, и сме благодарни — кимна той. — Но знаеш ли, че ядосани приятели на Драудън дойдоха в Мидлънс да убият Бан и Рафин, за да отмъстят за стореното в Нандер? Естилците също не биха се поколебали да прекосят монсийската граница…
— Да. Знам — прекъсна го тя. — Чух какво каза за войната и за Данзол.
— Не е само Данзол — възрази По. — Вероятно има и други. Не бих рискувал да те въвличаме в това.
— Вече съм въвлечена — напомни му Битърблу. — Проблемите ми са ваши проблеми. Вие сте семейството ми.
По продължаваше да стиска угрижено глава.
— Не идвай повече на съвещанията.
— Добре — съгласи се тя. — За по-сигурно няма да се меся в организацията.
Кръгът обмисли мълчаливо думите й. Четиримата монсийци, които работеха в двореца, изглеждаха доста изненадани. Хелда спря да плете и погледна Битърблу с благодарно задоволство.