Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
— Чакайте — намеси се тя.
Стражите от двете страни на треперещия мъж спряха и го обърнаха с лице към нея. Тя се взря в затворника, чиито очи се завъртяха в орбитите, когато се опита да я погледне.
Беше противен и бе извършил ужасно престъпление. Ала нима никой друг не усещаше интуитивно, че има нещо нередно?
— Преди да го екзекутирате, искам лечителката ми Мадлен да го прегледа и да прецени дали е вменяем. Не желая да осъдим на смърт нездравомислещ човек. Не е справедливо. И настоявам да се потърсят по-внимателно причините, подтикнали го към такова безумно деяние.
По-късно през деня Ранмуд и Тиел се стараеха да се държат приятно с нея, но очевидно настръхваха един срещу друг и не си говореха. Тя се почуди дали не са се скарали. Спречкваха ли се съветниците й? Не беше виждала помежду им да избухват кавги.
— Кралице, радвам се, че сте добросърдечна — сподели й Руд надвечер, когато за малко останаха сами. Руд определено не кръстосваше шпага с никого. Обикаляше смирено насам-натам и отбягваше всекиго.
Битърблу изгуби ума и дума. Знаеше, че не е добросърдечна. Беше невежа, заложничка на неведоми загадки, заложничка на неспособността си да признае известните й истини. И лъжкиня. А искаше да е полезна, разумна и услужлива. Изникнеше ли възможност, където правилното и погрешното изглеждаха ясни, веднага щеше да я сграбчи. Светът й предоставяше твърде малко опорни точки, та да ги подминава.
Надяваше се срещата на Съвета тази нощ също да е опорна точка.
В полунощ Битърблу слезе тихомълком по стълбището и прекоси сумрачния коридор към покоите на Катса. Преди да наближи вратата, По я отвори. Обикновено Катса не отсядаше тук, а до По, близо до Битърблу и всичките й лични гости. Незнайно защо обаче този път По настоя Катса да се настани в стаите в южното крило на двореца и изпрати писмено упътване на Битърблу как да стигне дотам.
— Братовчедке, знаеш ли за тайното стълбище зад банята на Катса? — попита По.
След секунди Битърблу видя смаяно как По и Катса влизат във ваната. Тя също бе удивителна, облицована със светли плочки с пъстроцветни насекоми, привидно толкова истински, че според Битърблу едва ли бе възможно да се къпеш спокойно тук. По се пресегна към пода зад ваната и натисна нещо. Чу се изщракване. После част от мраморната стена зад ваната се завъртя навътре и разкри тясна, ниска врата.
— Как я откри? — полюбопитства Битърблу.
— Води до художествената галерия и по-надолу до библиотеката — осведоми я По. — Забелязах я в библиотеката. Там отиваме.
— Стълба ли има?
— Да. Вита стълба.
_Мразя витите стълби._
По й подаде ръка от ваната.
— Аз ще вървя пред теб, а Катса след теб — успокои я той.
Няколко паяжини, прашни и кихавични минути по-късно Битърблу изпълзя през малка вратичка в стена, отметна гоблен и влезе в кралската библиотека. В ниша в дъното. Рафтовете от тъмно, дебело дърво бяха високи като дървета и излъчваха мъхната, жива, влажна миризма на гора. Медночервените, кафяви и оранжеви книги приличаха на листа; таваните бяха високи и сини.
Битърблу се завъртя в кръг. Не знаеше откога не е влизала в библиотеката и тя изглеждаше точно както си я спомняше.
12.
Странна сбирка от хора от двореца присъстваха на срещата. Хелда, разбира се, което не я изненада, но и ковачът Орник, млад и с прямо лице, когато не бе покрито със сажди; по-възрастна жена с обветрени черти на име Даян — представиха я на Битърблу като главната й градинарка; и Анна, висока жена с къса, тъмна коса и волево, забележително лице — главната пекарка в кухнята. Във въображаемия ми свят, помисли си Битърблу, тя ми е шеф.
Най-изумително бе присъствието на един от съдиите от Дворцовия съд.
— Лорд Пайпър — поздрави го спокойно Битърблу, — не знаех, че таите амбиции за събаряне на монархии.
— Ваше височество — поклони се леко той, попивайки плешивото си теме с кърпичка.
Преглътна смутено и явно щеше да се стъписа по-малко, ако в стаята бе влязъл говорещ кон, отколкото при вида на кралицата.
— Някои от вас са изненадани от появата на кралица Битърблу — обърна се По към групата. — Разбирате обаче, че Съветът е съставен от нейни роднини и приятели. За пръв път провеждаме събрание в Монсий и каним монсийци. Не настояваме кралицата да се замесва в делата ни, но, разбира се, не бихме действали в двореца й без нейното знание и позволение.
Думите му не успокоиха никого.
По се почеса по главата и по лицето му започна да се разлива усмивка. Той обгърна през рамо Битърблу и повдигна многозначително вежди към Гидън. Лордът поведе всички през редица с етажерки към тъмен ъгъл, а По прошепна в ухото на Битърблу: