Законът за трите отрицания

Но Чуйков зададе въпроса си (с нужната, както се надяваше, интонация) и сега очакваше отговор. А красавицата нещо не бързаше с отговора. Дали се опитваше да го формулира по-точно, дали пък изпитваше търпението на Чуйков… И все пак гледаше сериозно и без усмивка.

— Аз, господин Чуйков, не мога да ви дам гаранция. Разчитам на прогнозирането на поведението на задействаните в комбинацията хора. Но хората понякога не постъпват така, както очакваме. Ето защо замисленото може да се получи в непълен обем или изобщо да не се получи. Но какво губите вие при това? Абсолютно нищо. Затова пък, ако нещата се уредят, ще получите всичко.

— Как да не губя нищо? — Чуйков се опита да избухне, но и това не му се получи съвсем убедително, защото госпожицата беше права, стопроцентово права. Дори двестапроцентово. Какво ще загуби, след като и бездруго затъва? — Ами името ми? Репутацията ми? Според вас това нищо ли не струва? Мога ли да го пожертвам в името на една съмнителна комбинация?

— Драги Игор Василевич, вие имахте и име, и репутация. И колко ви помогна това? Разполагате с великолепен офис с хубави мебели и школуван персонал, изглеждате като абсолютно преуспял човек, но нали самият вие прекрасно знаете какво става с вашите финанси. Всеки момент ще поемете към дъното. А може би вече сте поели надолу. Краката ви още ли са сухи? На мен ми се струва, че сте вече до глезените във водата.

Чуйков неволно се разсмя. Има чувство за хумор тая незнайно откъде цъфнала при него сладурана. И ако всичко се получи, може би… Как ли се казва? Миналия път май спомена… А, да, Ксения. Без бащино и фамилно. Е, може ли да й се вярва? Или не? Наистина, той нищо не губи, определено. Но ако тя е нечие подставено лице? Ако в цялата предложена от нея комбинация има нещо подмолно? Какъв глупак излезе, поиска една седмица за мислене и през тази седмица така и не прецени всички варианти. Съветва се със заместниците си и те дори май стигнаха до някакви изводи, но искаха днес да се съберат още веднъж, за да вземат окончателно решение. Защо днес? Защо не вчера? Нали Чуйков се беше разбрал с нея да се срещнат след седмица, тоест именно днес. На какво разчиташе? Че тайнствената посетителка — като всички жени — забравя уговорените срещи и винаги закъснява? Дали да не поиска от нея още един ден отсрочка? Ама не, някак си не изглежда солидно, той да не е мухльо? Все пак е генерален директор, а не хлапак. Пък и изкушението е голямо, защо да крие. От раз може да оправи всичките си проблеми.