Приемане [bg]

— Пребиотични частици — рече Хенри с приветлив, макар и пресипнал глас. — Призрачна енергия.

Докато Сюзан допълваше думите му с протяжна лекция за огледалата и нещата, които биха могли да надничат от тях, и как човек може да погледне нещо с периферното си зрение и да научи повече за действителната му природа, отколкото ако го гледа директно, Сол се чудеше дали двамата с Хенри са любовници; внезапното й въодушевление за свръхестествената част на екипа им можеше да има съвсем прозаични корени. Това също би обяснило истеричния й смях долу. Не особено великодушна мисъл, но му се искаше да се наслади на спомена от нощта, прекарана с Чарли.

— Ще се видим горе — каза той накрая, след като съвсем му писна, и тръгна бързо нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж, докато Хенри и Сюзан се тътреха след него и скоро се скриха от погледа му. Искаше да си спечели колкото може повече време горе сам. Правителството задължително щеше да го пенсионира на петдесет, но той възнамеряваше и тогава да бъде в също толкова добра форма, както сега. Въпреки прищракванията в ставите.

Когато стигна на върха, почти без да се е задъхал, Сол с радост намери помещението така, както го беше оставил. Прожекторът беше покрит, за да не се драска и избелява от слънцето. Трябваше само да дръпне завесите покрай парапета, за да пусне светлина. Неговата отстъпка пред Хенри само за няколко часа на ден.

Веднъж от това място беше видял нещо голямо да надипля водата отвъд дюните, нещо, подобно на сянка, но толкова тъмно и наситено сиво, че образуваше плътна гладка форма върху синия фон. Дори с бинокъла не можеше да каже какво е това същество или в какво ще се превърне, ако го гледа достатъчно дълго. Не знаеше дали в крайна сметка се е разпръснало на хиляди форми, дали се е оказало пасаж риби или цветът на водата и остротата на светлината са се променили и са заличили илюзията. В това напрежение между нещата, които можеше и не можеше да познае дори за земния свят, той се чувстваше уютно по начин, който би бил невъзможен преди пет години. Сега не му бяха нужни по-големи загадки от миговете, в които светът изглеждаше тъй чудотворен, както в някогашните му проповеди. Пък и беше хубава история за бара в селото — тъкмо от тези истории, които се очакваха от пазача на фара, ако изобщо някой очакваше нещо от него.