Приемане [bg]

Тя спря, Контрол спря до нея. Мъж с изпъкнали скули, големи очи, ненатрапчив нос и светлокафява кожа. Беше облечен с джинси и червена фланела, черно яке и обувки, които не биха били нейният избор за дивата пустош. Директорът на „Съдърн Рийч“. Същият, който я беше разпитвал. Може би с атлетична фигура, но откакто бяха в Зона X, ходеше прегърбен, мърмореше и постоянно преглеждаше няколко смачкани страници с петна от вода, които беше спасил от някакъв доклад на „Съдърн Рийч“. Отломка от стария свят.

Той почти не обърна внимание на прекъсването.

— Какво има?

— Птици.

— Птици? — повтори той въпросително, сякаш думата му беше чужда или нямаше смисъл. Или значение. Но кой можеше да каже кое има значение тук.

— Да. Птици.

Друга конкретика щеше да бъде напразна.

Тя вдигна бинокъла си към щъркелите, които завиваха насам, завиваха натам, но никога не губеха формата си: като жив водовъртеж, носещ се в небето. Моделът й напомняше на кръжащото стадо рибки, сред което се бяха появили при влизането си в Зона X от дъното на океана.

Дали щъркелите, взрени в нея отгоре, разбираха какво виждат? Дали предаваха съобщения на някого или нещо? Две нощи подред бе усещала животните, които се събираха по края на лагерния им огън, спотаени, дистанционни сензори на Зона X. Контрол искаше повече неотложност, сякаш целта означаваше нещо, тя искаше повече данни.

Откакто бяха стигнали до брега, вече имаха някои недоразумения по повод отношенията им, най-вече кой е шефът, след което той си взе обратно името и помоли тя да го нарича Контрол, вместо Джон, което тя уважаваше. Черупките на някои животни са решаващи за оцеляването им. Някои животни не могат да живеят дълго без тях.

Объркването му се влошаваше още повече от треската и усещането, което тя бе нарекла „сияние“, че бива асимилиран и скоро може би ще бъде нещо, различно от себе си. Затова тя сигурно разбираше защо Контрол се рови в тези „страници за тероара“, както ги наричаше, и защо бе излъгал, че иска да намери решения, след като й бе съвсем ясно, че просто има нужда от нещо познато, за което да се държи.

Още първия ден тя го попита:

— Какво щях да бъда за теб в света — теб на някоя от старите ти работи, аз на старата си работа?

Той нямаше отговор, но тя си мислеше, че всъщност знае: щеше да бъде заподозряна, враг на правилното и истинното. А какво бяха един за друг тук? Скоро щеше да се наложи да го притисне за истински разговор, да провокира конфликт.

Но засега повече я интересуваше нещо в тръстиките в ляво. Оранжев проблясък? Флаг?