Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— И защо ще го прави?
— За да не го осъдиш. Дори криминалната давност на това деяние да е изтекла, ти спокойно можеш да се обърнеш към граждански съд.
Ейми замислено отпи от чашата си.
— Хей, почакай! — провикна се Джо. — Искам да вдигна тост…
Тя се пресегна и извади изпод масата един пакет.
— И да ти дам това.
В гърлото на Ейми заседна буца. Приятелството на Джо и Брад беше най-ценното нещо в живота й.
— Нямаше нужда… — тихо промълви и погали копринената панделка. — Брад построи тази къща и това бе най-хубавият подарък за мен.
После погледна с насълзени очи Джо.
— Никога… никога не ще мога да ти се отплатя за това, че ми помогна да се преместя и настаня тук!
— Ако смяташ да се разкисваш и да изброяваш нещата, за които си ми благодарна, не забравяй да споменеш и следобедния купон — отвърна дяволито приятелката й.
Ейми се разсмя и избърса очите си.
— Всъщност, купонът не беше лош. Отдавна не се бях виждала с някои хора. Една жена…
— Друг път ще се захласваме в спомени! — прекъсна я Джо. — Цял месец вече чакам да видя изражението ти, когато отвориш тази кутия.
— А аз искам да изпия шампанското си, преди да е изветряло — обади се Брад.
Ейми взе красиво опакованата кутия в скута си. Развърза панделката и освободи вплетения в нея букет от изкуствени цветя. Под станиола се бялна кутия. Отвори капака й и ахна от изненада. Вътре бе същата онази кристална купа, в която се бе влюбила, още щом я бе зърнала в списанието „Таун енд Кънтри“ преди повече от година. С тайната надежда, че някой ден ще има дом, достоен да приюти това произведение на изкуството, бе изрязала рекламата и я бе закачила на таблото за важни бележки.
Благоговейно вдигна пред очите си красивата вещ.
— Почувствах, че точно сега е моментът да я имаш — рече й Джо.
— Не зная какво да кажа… — отвърна тихо Ейми.
Не я учуди досетливостта на Джо, защото техните отношения отдавна бяха достигнали точката на мълчаливото разбирателство.
— Просто не казвай нищо! — усмихна се Брад.
— А сега е време тост! — вдигна чашата си Джо. — Да пием за приятелите и за любовта! Нека бъдат вечно наши спътници!
Ейми се вълнуваше прекалено много, за да изрече каквото и да било. Затова просто се чукна с приятелите си и отпи от кехлибарената течност.
— Какво ще правиш с писмото? — попита я Брад.
— Все още не знам. Но от любопитство ще се помъча да разбера що за човек е Стърлинг.
— Какво по-точно те интересува?
— Ти да не би да познаваш Уолтър Стърлинг?
— Да, но не толкова добре, колкото сина му Марк.
— За мен Марк Стърлинг не заслужава специално внимание. Съмнявам се, че въобще знае как се управлява предприятие, камо ли пък да използва властта за измама. На всичко отгоре, той не е бил много по-възрастен от мен, когато се е случило всичко това.
Брад се подсмихна.
— Не прибързвай с изводите си! Със сигурност знам, че още от деня на постъпването му във фармацевтичното предприятие „Сигма“, той дърпа конците там.
— В такъв случай, трябва да е истински факир, за да ощастливява едновременно и борда на директорите, и цялата тази тълпа от жени, които се въртят около него! — възкликна Ейми.
— Значи този Марк Стърлинг бил истински жребец — вметна Джо, наливайки шампанско в чашите — Откъде го познаваш Брад?
— Когато бях малък, той живееше две къщи по-надолу от нашата. До шести клас ходехме заедно на училище.
— Защо само до шести клас?
— Баща му го изпрати на изток в частно училище, което му гарантираше следването в Харвард.
— Не се учудвам, че му е трябвала допълнителна помощ — презрително процеди Ейми.
Знаеше, че няма никакво право да говори така, но достатъчно добре познаваше мъжете от типа на Марк Стърлинг, за да изпитва уважение или поне някаква търпимост към тях.
— Работата е там, че въобще не му беше необходима помощ. Марк спокойно можеше да завърши гимназия в Боулдър и да постъпи в който и да било колеж. Той беше от онези пълни отличници, които толкова много се открояват от станалите, че никой не си губи времето да им завижда.
— Дори и най-безобидните отличници се променят, когато навлязат в истинския живот — не отстъпваше Ейми.
Джо се прозя и сложи празната си чаша на масата.
— Говориш така, сякаш вече го познаваш.
— Познавам неговия тип. Ако добре си спомняш по мен все си падаха „двойници“ на Марк Стърлинг Колкото по-суетни и егоцентрични са те, толкова по…
— Мисля, че те очаква изненада — рече тихо Брад.
Ейми го изгледа недоверчиво. „Как може да е толкова категоричен за Марк Стърлинг, след като не го е виждал почти двадесет години?“ — мина й през ума.