Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
Сега трябваше да запази деловия си вид, докато Марк Стърлинг я интервюира за поста асистент на отсъстващия Стив Хардинг. И естествено, трябваше да го шашне със спокойствието си.
Автобиографията й и професионалните препоръки бяха напълно изрядни. Отначало Фред Максуел, нейният шеф през последните седем години, упорито отказваше да я пусне, камо ли пък да й даде препоръка. Трябваше й цяла седмица, за да го убеди, че няма намерение да напуска „Максуел Систъмс“ завинаги.
Но успя да го спечели изцяло, едва когато му призна истинската причина за искания отпуск. След това Фред не само поддържаше каузата й, но и се превърна в божи дар за Ейми, защото й помогна да се свърже с всички, които трябваше да са предупредени, че си е сменила името.
И сега успехът на плана й зависеше от способността й да впечатли най-ухажвания плейбой в Колорадо със своите знания и с „искреното“ си желание да посвети остатъка от живота си на „Сигма“.
Ейми отново погледна часовника си. „Плейбоят“ закъсняваше вече двадесет минути и ако това бе вид изпитание, то беше доста тежичко и опъваше докрай нервите й. Най-сетне не издържа и се надигна от стола. Тъкмо застана до прозореца, когато вратата се отвори. Сепната, Ейми се обърна толкова рязко, сякаш я хващаха да върши нещо нередно.
Марк Стърлинг се появи на прага със смръщено лице.
— Имаме ли уговорена среща?
От тона му Ейми разбра, че за предпочитане бе да отговори с „да“. Пое си дълбоко въздух и се опита да си възвърне самообладанието. „Значи такъв бил Марк Стърлинг!“ Трябваше да признае очевидните му достойнства, които не бе уловил изцяло дори фотографът на „Колорадо Лайфстайл“. Противно на очакванията й, в действителност Стърлинг младши бе по-висок и не приличаше толкова на конте. Облеклото му си беше безупречно, както и на снимките в списанието: маркови мокасини, копринена кърпичка в джобчето на морскосиния двуреден костюм, но в жестовете и изражението му нямаше и следа от преструвка. Тъмнокестенявата му коса бе подстригана късо от двете страни и сресана отпред без път. Очите му бяха тъмни и дълбоки, обрамчени с гъсти мигли. Те бяха най-впечатляващото нещо в необикновено красивото му лице. Ейми изправи рамене.
— Имахме среща в два часа, господин Стърлинг — предпазливо изрече тя. — Трябваше да ме интервюирате за длъжността главен асистент на господин Хардинг.
— Кой назначи срещата?
— Лично госпожица Пенкет.
— Страхувам се, че е станала грешка.
Марк понечи да каже на младата жена срещу себе си, че Стив Хардинг вече е назначил човек на този пост в последния момент преди заминаването си, но нещо във вида й го спря. Имаше голям опит с жените и бързо усети, че тя нарочно се опитва да прикрие красотата си зад сив костюм и строга прическа. Любопитството му го подтикна да разбере към какво всъщност се стреми.
Ейми пък отчаяно се опитваше да запази спокойствие. Напразно бе подценявала излъчването на Марк Стърлинг. „По дяволите! Как можах така лековерно да се предоверя на статията за него?!“
— Ако сте зает, бих могла да дойда друг път господин Стърлинг. Когато се завърне господин Хардинг, например.
— Няма да е необходимо. Защо не седнете и не ми кажете кое ви подтикна да кандидатствате за работа в нашата компания?
Ейми тръгна към стола, на който бе седяла, докато го очакваше, и пътьом неволно докосна ръката му. Почувства лекия аромат на одеколона му. Той бе много фин и мъжествен и й напомни за пролетните цветя в планината. Не този мъж бе очаквала да открие. Сетивните й възприятия се сблъскаха с предубежденията. Трябваше й време, за да осмисли новите си впечатления от младия Стърлинг и отново да стъпи на солидна основа. Но време нямаше.
Марк седеше зад бюрото и наблюдаваше посетителката си, докато тя изваждаше от куфарчето си някакви листи. По-красива бе, отколкото му се беше сторила на пръв поглед. Дори без грим и скрити зад очила, очите й силно го впечатлиха. В тъмните им дълбини проблясваше загадъчен огън, който възбуждаше любопитството му. Под нежната кожа на лицето й изпъкваха високи скули, а по-надолу следваше деликатният овал на волева брадичка. Въпреки че по-голямата част от кестенявата й коса бе скрита в кока, няколко свободно падащи златисти кичури й придаваха живот.
Ейми вдигна глава и срещнат втренчения поглед на Марк Стърлинг. Потръпна от силата му и се ужаси при мисълта, че той е пробил маската й.