Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Мислехме, че ще се прибереш по-късно — каза тя, щом се приближи. — Почти ни хвана на местопрестъплението.
— На какво местопрестъпление?
— Да не си въобразяваш, че ще ти позволим да се нанесеш, без да осветим къщата!
Ейми се огледа, но освен пикапа наоколо нямаше други коли.
— Ще бъдем малко хора, нали? — попита с надежда.
Изгаряше от нетърпение да се върне към бащиното си писмо и нямаше особено желание за шумни празненства.
— Само няколко добри приятели. Брад настояваше да не надвишават сто, за да могат спокойно да се поберат вътре.
— Значи ще дойдат сто човека?!
— Е… „ще дойдат“ не е точно казано…
— И какво означава това?
— Че те са вече тук. Цял следобед ги прекарвахме през планината, за да не забележиш колите им, като пристигнеш.
Изведнъж отвсякъде наизскачаха хора — от къщата, откъм гаража, дори иззад дърветата. Ейми се вгледа в лицата им и сред тях разпозна приятели от училище, които не беше виждала с години, а също и свои колеги от фирмата.
Насили се да се усмихне. Не обичаше изненадите. Чувстваше се добре само тогава, когато знаеше какво я очаква.
— Радвам се, че успяхме да те изненадаме — каза Джо и я хвана под ръка.
Ейми долови някакво облекчение в гласа на приятелката си.
— Да няма още нещо?
— Не, няма, но подозирам, че ако знаеше за всичко това предварително, нямаше да дойдеш.
— Колко си проницателна!
— Отпусни се малко! Струва ми се, че не е зле от време на време да бъдеш център на внимание.
— Не бих се притеснявала толкова, ако се бях погрижила за външността си.
— Я не ме занасяй, Ейми. С това тяло ще изглеждаш страхотно дори и в чувал. Хайде да влизаме, защото гостите започват да стават нетърпеливи.
— Е, ако си възнамерявала да ме накараш да се почувствам по-добре, току-що успя.
Шест часа по-късно „купонджиите“ вече си бяха отишли. Ейми и Брад тъкмо събираха последните парчета от счупени чаши и смачканите салфетки по моравата, когато се появи Джо с бутилка шампанско.
— Запазих най-хубавото за накрая!
— Не искам повече изненади! — простена Ейми и завърза торбата с отпадъците.
— Уверявам те, че тази ще ти хареса — не се предаваше приятелката й. — Хайде да отидем на терасата и да погледаме как изгряват звездите.
Брад се приближи и прегърна Ейми през раменете.
— Изглеждаш уморена. Ако искаш, да оставим това за друг път.
— Честно казано, в момента наистина се нуждая от вашата компания — отвърна тя и се отдаде на приятното усещане, че някой се грижи за нея.
Брад я поведе към терасата.
— Ще ни кажеш ли сега какво те тревожи или сами ще трябва да се досетим?
— Мога ли въобще да скрия нещо от теб?
— Не и когато цял следобед имаш вид на човек, на когото са потънали гемиите.
— Днес май не ми се удава да бъда потайна.
— Тогава сядай и разказвай какво има — рече Джо, сложи три високи чаши на масата и се зае да отваря шампанското.
Ейми извади от джоба си поизмачканото писмо и го подаде на Брад.
— Пристигна тази сутрин с двадесет и пет години закъснение…
Той го прочете и тихо подсвирна.
— Толкова гняв е събран тук, че ще ти стигне за цял живот.
— Не казвай нищо, преди да съм го прочела и аз! — изкомандва Джо и го грабна от ръцете му.
— Кучият му син! — възкликна тя след минута и се втренчи в Ейми. — Знаеше ли нещо за това преди тази сутрин?
— Знаех само, че баща ми е работил за „Сигма“. А що се отнася до мълчанието на майка ми, мисля, че тя или е смятала баща ми за фантазьор, или след смъртта му е разбрала за измамата на Уолтър и не е могла да стори нищо, защото е нямала доказателства.
— Боже мой! Чудя се как ли е издържала!
— Тя не беше от хората, които се ядосват за неща, независещи от тях. За нея би било глупаво да живее с миналото и да му позволи да обсеби целия й живот. Вероятно е решила просто да го забрави.
— Но тя не е знаела за писмото — продължи Джо. — А без доказателства всички нейни обвинения биха прозвучали като клевета. Била е в много деликатна ситуация.
— Много жалко, че баща ти не е успял да приложи към писмото и копие от фиктивния договор — вметна Брад.
Ейми му хвърли кос поглед.
— Нима това копие би имало някаква стойност след толкова години? Сигурно давността му отдавна е изтекла.
— Да, възможно е. Но ако можеше да докажеш, че подписът е фалшифициран, щеше не само да поправиш едно зло, но и старият Стърлинг щеше да ти предложи известна сумичка срещу твоето мълчание.