Любовна песен за утре

Чудя се как си могла да живееш през всичките тези години с човек като мен. Ти си толкова земна, уравновесена и сигурно неведнъж съм те ядосвал, макар и без да искам. Но това никога вече няма да се повтори. Случилото се тук тази седмица ми даде урок, който скоро не ще забравя, а ако имам късмет, и Уолтър Стърлинг дълго ще го помни.

Вбесявам се само при мисълта за него. Разбрах, че този негодник ме е лъгал от самото начало. Всички приказки и обещания, даже договорите, които уж сме подписали, са били вятър и мъгла.

Фармацевтично предприятие „Стърлинг и Фейнстън“?! Всичко е било само блъф, Джини — примамка, която Уолтър е използвал, за да ме убеди да работя за него и за спасяването на загиващата му компания. Той никога не е мислил да ме прави свой съдружник.

Добре че вчера се уговорих да обядвам с онзи адвокат. Ако не го бях сторил… Но по-добре да не мисля какво щеше да се случи.

Извинявай, мила, че се изразявам малко несвързано. Едва сега осъзнах, че все още не съм ти съобщил какво открих вчера. Нали си спомняш, че уж подписахме договор за съдружие, когато Уолтър ме покани да работя за него? Той все обещаваше, че ще получа копие от него, веднага щом адвокатите оформят юридически нещата. Но изглежда, че този договор е изчезнал. В адвокатската кантора има само договор, който ме обвързва за пет години с фармацевтичното предприятие „Сигма“, и според който Уолтър Стърлинг притежава правата върху всяко мое откритие, а това означава и върху новия антибиотик.

В първия момент бях толкова потресен, че загубих ума и дума. Скоро обаче се съвзех и започнах да действам. Следобед отидох при адвоката и помолих секретарката му да ми покаже копие от този договор, който уж съм подписал.