Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
Ейми сгъна писмото и много нежно го сложи обратно в плика. Усмихна се, осъзнавайки иронията на съдбата. Само за минути си бе спечелила любещ баща и сериозен враг, за чието съществуване дори не бе подозирала до тази сутрин.
„Ами ако враговете са двама?“ Напрегна паметта си да си спомни подробности от една статия в списание „Колорадо Лайфстайл“ за Марк Стърлинг — тридесет и пет годишният наследник на „Сигма“. Преди около седем месеца бе прочела това възторжено писание, не само защото баща й бе работил някога за компанията, а и заради интереса си към всичко, което пряко или косвено бе свързано с Боулдър.
Във въображението й изплува образът на Марк Стърлинг от снимката, направена по време на някакъв мач на „Бронкс“. В своя нелепо строг костюм той изглеждаше по-скоро като разглезен и надут фотомодел, вместо като директор на една от най-големите фармацевтични компании в страната. Тогава, още преди да стигне до края на статията, Ейми вече бе решила, че Стърлинг младши е посредствена личност. Репортерът захласнато обясняваше, че скъпите му дрехи били закупени от „Савил Роу“ и „Брукс Брадърс“, и че те винаги се отличавали с елегантност и изтънченост. Винените аукциони в калифорнийската долина Напа, запазените ложи на стадионите и уикендите в Палм Спрингс допълваха картината на начина му на живот.
Ейми познаваше мъжете от типа на Марк Стърлинг. Когато минаваха покрай огледало, те винаги хвърляха по един поглед на отражението си. Разговорите с тях неизменно се превръщаха в несвързани самолюбиви монолози. И накрая, след като бяха благоволили да я „ощастливят“ с компанията си за цяла една вечер, тези мъже се дивяха, че тя не умира от желание да спи с тях.
Мислите за Марк Стърлинг оставиха неприятен вкус в устата й.
Втора глава
Екстравагантната къща на Ейми бе разположена върху величествена скала — там, където обширните равнини на Средния Запад свършваха в подножието на Скалистите планини. Нощем почти от всичките й прозорци се виждаха разноцветните светлинки на градовете Боулдър и Денвър.
След като се бе дипломирала като специалист по бизнес управление, Ейми беше получила предложение за работа от няколко големи корпорации, но бе предпочела да рискува с една новоизлюпена компания за компютърни услуги в Боулдър. Тя предлагаше сравнително ниско заплащане, яка работа, но и свободата да използва усета и въображението си в степен, която по-големите предприятия не позволяваха. Рискът се бе оказал стократно оправдан. Само за седем години Ейми бе изминала пътя от редова служителка до ръководител на тридесет и трима човека, а междувременно бе спечелила повече пари, отколкото имаше време или енергия да изхарчи.
И един ден бе решила да си построи къща.
По собствените й изрични указания тя бе проектирана за сам човек. И въпреки че беше просторна, в нея имаше само една спалня. Интериорът й бе модерен, обзаведен с мебели от стъкло и месинг, подбрани с помощта на художник-декоратор. Отвън къщата бе опасана с тераса, от която се откриваше красив изглед към околните планини.
Ейми обичаше самотата, но след като бе прочела закъснялото писмото на баща си, изпита нужда от компания. Когато напускаше стария си апартамент, тя се бе замислила дали да не покани Джо и Брад Тайлър на освещаване на новия си дом. Но не се бе решила да ангажира времето на приятелите си дори по такъв приятен повод, след като Брад месеци наред се бе занимавал със строителството на къщата й.
Липсваше й присъствието на дългогодишната й приятелка Джо повече, отколкото искаше да си признае. Цели пет години ги бе разделял само един коридор и двете се обичаха като сестри. Джо бе единствената причина Ейми да продължи да живее в тесния си апартамент, дори когато вече печелеше достатъчно, за да си позволи повече удобства.
А после се бе появил Брад. С блестящите си очи и тайнствено минало той бе завъртял главата на Джо и след сватбата им я бе отвел във фамилната си къща в центъра на Боулдър. Двамата бяха женени от шест месеца и Ейми с радост наблюдаваше как щастието им постоянно расте.
Когато стигна до бетонната алея, водеща към новата й къща, Ейми намали скоростта на яркочервеното си порше. След малко зърна един познат пикап с надпис „Тайлър Кънстракшън“. Първата и мисъл бе, че някой от хората на Брад се е върнал, за да прибере забравен инструмент, но в този момент пред гаража се появи Джо с дяволита усмивка.