Пепелта на Рая
- Автор: Армер Карл Михаел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепелта на Рая». Краткое содержание книги:
Впоследствие всичко е съвсем логично. Фитилите тляха дълго, само че вместо да ги угасим, година след година в бурето се насипваше все повече барут. Ислямизмът, който ставаше все по-агресивен, беше просто един изместен в теологичната плоскост отговор на арогантността на Запада, но и отговор на нежеланието на мюсюлманските страни, смислено да използват големия си потенциал. Униженията от войната в Ирак раздухаха омраза и антиомраза. Когато ислямът започна да разширява границите си в Африка все по на юг, християнските фундаменталисти отговориха с евангелистки походи, които скоро прераснаха в истински кампании. Още през 2004 в Нигерия се стигна до първите стълкновения между християни и мюсюлмани и погроми и от двете страни с хиляди жертви. Световната общественост не забеляза. Това си беше просто Африка.
Благодарение на това, че към кризата беше с рутина и благодарение влиянието на либералния канадски папа Грегор XVII след това напрежението пак се потуши. После, след измамната дългогодишна пауза дойде Големият взрив: Едновременните атентати с биологично и атомно оръжие над Вашингтон, Ню Йорк, Бостън, Чикаго, Денвър, Сиатъл, Сан Франциско, Лос Анжелис, Хюстън и Маями и разрушаването на множество атомни електростанции с един удар изтри САЩ от политическата карта. В същия ден бяха разрушени Рим и Ватикана.
Европа реагира с обичайната парализа. Някои държави не искаха да предприемат нищо, за да не се окажат и самите те на огневата линия. Други пледираха за ответен удар, но все пак нямаше истинска цел. Командването на ал Мансур, което пое отговорността, съществуваше, така да се каже, само в интернет. Как би могъл да се нападне виртуален противник?
Урбан IX, тогава все още млад, четиридесет годишен мъж, използва вакуума и заграби командването. Посланието му беше просто: Следващата цел на атаки ще бъде християнска Европа. Против това има само една стратегия: моментален, масиран ответен удар. Отмъщение и кръстоносен поход в едно. По цялата територия на целия ислямски регион. Всички обединени от едно силно водачество. Именно неговото. И точно така стана. От всички европейски страни бързаха насам, за да последват призива на харизматичния папа и да потеглят срещу неверниците. Колкото по-католическа беше страната, толкова по-големи бяха контингентите с войници. Така ние поляците станахме един от основните опорни стълбове на християнската армия.
В началото имахме големи успехи, защото противникът ни почти нямаше военна сила, а само упорита воля за бой. Но колкото повече ни разрушаваха инфраструктурата, изследователските и производствени центрове с прицелени удари и отравяха цели области, толкова повече отслабвахме и ние. Така тя се превърна в обикновена партизанска война на изтощаване, която продължава вече четири десетилетия без никакви изгледи за край.
Ватиканският лабиринт ме води в проход с колони, който обгражда един двор от три страни. От четвъртата страна го затваря фасадата на Санта Мария Маджоре. От отворената врата звучат мрачно хубавите мелодии на Немския реквием на Брамс.
Каква истина, каква истина. Тази война не може да се опише по-добре. Какви количества трева беше окосила само нашата дивизия.
Това беше ежедневната ни сутрешна молитва. Ежедневната ни вечерня. А сега ни беше молитва и преди атака.
Събрахме се за момент, прекръстихме се, и после се спуснахме срещу стените на йеменското планинско селце, през градската порта, стреляйки в къщите, хвърляйки ръчни гранати през врати и прозорци. Стрелях, крещях, дерях се, роб на адреналина си, безмилостен наемник на волята си за оцеляване.
След половин час знаехме, че за пореден път сме избили почти само жени и деца. Седяхме в руините и чак сега осъзнавахме, колко нищожна съпротива бяхме имали насреща си. И докато го осъзнавахме, минохвъргачките започнаха да гърмят. Бяхме попаднали в капан.
Гранатите пръскаха всичко наоколо, камъни, месо, кости. Пищяха адски преди да ударят. Ранените войници врещяха като животни в кланица. Лежах в някакъв кратер и имах една-единствена мисъл: Това беше. Това е краят. Тогава погледнах настрани и ми се яви Богородица.
Беше върху картечницата на Колек, която лежеше точно до мен. Колек беше залепил на своята M-911 картинка на Богородица. Лепенката беше станала на мехури от горещия затвор. Колек стреляше щедро. Той винаги прахосваше всичките си муниции, докато дулото не започнеше да свети.
10
Брамс — немски реквием, оп.45. Заглавието идва от Новия завет, Първо послание на апостол Петър, гл.1, т.24: „Защото всяка плът е като трева, и всяка човешка слава — като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя;“