Пепелта на Рая

Хората тичат панически насам-натам, кръстят се. Не осъзнават какво става тук, но на лицата им е изписано страшно предчувствие.

Коленича пред главния олтар на Санта Мария Маджоре. Мислите ми препускат, скачат насам-натам между пълното объркване и кристалната яснота.

Минаха 58 минути, откакто повалих Менингер. Преди три минути активирах компютърния вирус. Сега само мога да чакам.

Искам да сложа край на това безумие. Искам да спася милиони хора.

Трябва да сложа край на тази тирания.

Това е последният изход. Убийство на тирана. Преди е било по-лесно. Хората убивали императора, краля или диктатора и всичко се сривало. Днес, в този омрежен свят, е другояче. Неправдата се случва едновременно и навсякъде, съвсем систематично. Системата е тиранин, а не един единствен човек. Следователно трябва да унищожиш системата. Вените, по които тече отровата. Мрежите с данни. И главата. Трябва да обезглавя цялата система. Радикално, защото иначе скоро пак ще стане така, както си беше.

Да, аз го направих. Настроих часовника за включване на Жътваря на един час. Ще убия десетки хиляди, за да спася милиони. За тази цел ще убия хора, които смятам за виновни. Като пренебрегвам смъртта на невинните. Точно като един обикновен терорист. По какво се различавам от един атентатор-самоубиец? Кое ми дава увереността, че той върши нещо грешно, а аз — правилно? Какво високомерие! Какво си приписвам?

Но все някой трябва да го направи. Заради деца като Фатима. Заради всички невинни, които иначе биха били убити. За бъдещето.

Не знам друг начин. Гордиевият възел. Жътварят.