Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отвърна Стул Офан. — На вашите заповеди, сержант, и по повелята на краля. — Обърна се рязко и се запъти към чакащата го карета.
Сержантът въздъхна.
„Списък на заподозрени. Колко магове има в Печалния Молл? Сто? Двеста? Колко се истинските Таланти между тях? Колко идват и заминават от търговските кораби? Чужденец ли е убиецът, или някой местен е станал лош? Във висшето общество може да се изровят неща, от които и най-спокойният ум може да се побърка. Или някой дух се е измъкнал на свобода, изпълзял е, гаден и нещастен, от някоя разбита гробница… някой строеж с дълбоки основи наскоро? Не е зле да се провери с Изравнителите. Духове? Не е в стила им, макар че…“
Камбаните закънтяха дивашки, след което изведнъж секнаха. Гулд се намръщи, после си спомни заповедта си към младия ефрейтор. „Проклятие, онова хлапе да не би да ме разбра буквално?“
Димът от огнището изпълваше тясното, но общо взето празно предно помещение на „Вкусния тезгях“ с воня на риба. Емансипор седеше на кръглата маса в дъното с Крийги и Дъли, които опразваха кана след кана, докато часовете се търкаляха към следобеда. Обичайната неприязън на Емансипор към двата пристанищни плъха стабилно намаляваше с всяко пълнене на халбата с пенлив ейл. Беше започнал дори да следи разговора им.
— Селжур винаги е бил бъзлив на трона — говореше Дъли и току почесваше издутата си като буре гръд под оцапаното със сол кожено яке. — Откакто джхеките взеха Стиг и той се ослуша да нахлуе. Сега имаме орда диваци оттатък протока, а Селжур само мрънка празни закани. — Намери една въшка и я вдигна пред очите си да я огледа, преди да я сдъвче.
— Диваци не е много точно — възрази провлачено Крийги и потърка четината, набола по изпъкналата му челюст. Малките му тъмни очи се присвиха. — Сложна работа са тая орда, джхеките. Цял пантеон, тъпкан с духове, демони и разни такива… а Бойният главатар слуша старейшините за всичко освен воденето на боя. Виж, той може да е нещо по-специално, при тоя негов успех — че то Стиг падна само за един ден и една нощ и Гуглата само знае с каква магия разполага — но ако старейшините…
— Това го остави — прекъсна го Дъли и махна с омазаната си ръка все едно пъди мухи. — Добре, че джхеките не могат да загребат право към Подветрията. Чух, че подпалили галерите на Стиг в пристаните им — ако това твърдоглаво тъпоумие не струва на Бойния главатар шапката му с пера, значи ония старейшини нямат мозък дори колкото морски таралеж. Само това казвам. Селжур е толкова бъзлив, че Печалният Молл може да стане лесна плячка.
— Благородниците сложиха букаи на града — настоя Крийги. — И на Селжур с него. Нищо, че единствената му наследничка е разпасана и похотлива и е решила да спи с всеки чистокръвен благородник в Молл. А и жречествата — от тях също никаква файда, с всичките им приказки за орис и разни такива глупости. Това е проблемът, и не е само на Печалния Молл. Всеки град на света е така. Наследствени господарски фамилии и хленчещи жреци — класически пример за разделена власт, дърлеща се над трохите на простия народ, а ние кретаме като мулета под ярема.
— Крал с малко повече доблест ни трябва на нас, това е — изсумтя Дъли.
— Това казваха и в Корел, когато оня надут капитан, Лудия Хилт, узурпира трона, ама много скоро взеха да не казват нищо, като измряха всички.
— Изключението потвърждава правилото…
— Не и в политиката, да прощаваш.
Двамата старци се изгледаха навъсено, а после Дъли сръга Крийги и заговори на Емансипор.
— Манси, пак ли работа си търсиш? — Двамата хамали се ухилиха. — Късмета на Момчето май ти бяга с работодателите. Богинята да не дава скапаният глупак да ти върти дълго тия номера — не че си ненадежден, разбира се.
Крийги се ухили още по-широко и оголи прогнилите си зъби.
— Може Качулатия да те направи свой Вестител. Мислил ли си за това? Случва се, знаеш. Малко гадатели плющят Колодата напоследък, тъй че няма как да се разбере всъщност. Господарят на смъртта сам си ги избира, нали така, и нищо не можеш да направиш.
— Крийги е прав, мда — рече Дъли. — Първият ти работодател как си отиде? Удавен в леглото си, чух. Дробовете пълни с вода и следа от ръка на устата. Дъх на Гуглата, що за начин да пукне човек…
Емансипор изсумтя и заби очи в халбата си.
— Сержант Гулд напипа истината, Крийги. Беше убийство. Луксор се беше забъркал в лоша игра с неподходящи хора. Гулд разкри убиеца много бързо и кучият син се беше закачил на куката му дни преди да се изплъзне от кордата. — Замълча и отпи в памет на проклетия Луксор.