Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
После харизаният кон се разплака.
– Съжалявам. Наистина съжалявам.
– Всичко е наред, Бойд.
– Какво ми има? Циркът беше забавен, нали? Не съм чак толкова лош.
– Беше страхотно. Циркът беше много оригинална идея.
– Но сигурно има причина, поради която не ме харесваш. Бъди честна с мен.
Амелия имаше купища причини да не го харесва, особено в този момент. Избра една.
– Помниш ли как ти казах, че работя в издателство, а ти отвърна, че не си падаш много по четенето?
– Значи си сноб – заключи той.
– За някои неща предполагам, че наистина съм. Виж, Бойд, на работа съм. Трябва да тръгвам – затвори телефона Амелия. Не беше суетна, а и определено не държеше на мнението на Бойд Фланаган. Пък и той всъщност не говореше на нея. Просто бе най-прясното му разочарование. Тя също имаше своите разочарования.
Беше на трийсет и една и мислеше, че досега трябваше да е срещнала някого.
И все пак...
Позитивната страна на Амелия вярваше, че е по-добре да си сам, отколкото с човек, който не споделя твоите интереси и ценности. (Така е, нали?)
Майка ѝ обичаше да казва, че романите са съсипали представите ѝ за истинските мъже. Това твърдение обиждаше Амелия, защото намекваше, че чете само книги с класически романтични герои. Не че имаше нещо против някой роман с романтичен персонаж от време на време, но вкусовете ѝ бяха много по-разнообразни от това. Нещо повече, обожаваше образа на Хъмбърт Хъмбърт[5], но определено не го желаеше за свой житейски партньор, гадже или дори случаен познат. Изпитваше същото към Холдън Колфийлд, мистър Рочестър и мистър Дарси[6].
Табелата на верандата на пурпурната къща във викториански стил бе доста изтрита и Амелия за малко да я подмине.
АЙЛЪНД БУКС
Предлага ексклузивно качествена литература в Алис Айлънд от 1999 г.
Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят[7].
Вътре младо момиче седеше зад касата и четеше новия сборник с разкази на Алис Мънро[8].
– О, как е книгата? – попита Амелия. Обожаваше Мънро, но освен през отпуската си рядко имаше време да чете книги, които не бяха свързани с работата ѝ.
– Искат ни я в училище – отвърна момичето, сякаш това отговаряше на въпроса.
Амелия се представи като агент по продажбите от "Птеродактил Прес" и момичето, без дори да вдигне глава от страницата, посочи разсеяно зад себе си.
– Ей Джей е в офиса си.
Купчини от предварителни копия на книги, някои дори неподвързани, които издателите предоставят на книжарите и журналистите с рекламни цели, бяха струпани от двете страни на коридора и сякаш всеки момент щяха да се срутят. Амелия изпита познатото чувство на отчаяние. Голямата торба, метната на рамото ѝ, съдържаше някои бъдещи допълнения към купчините на Ей Джей и каталог, пълен със заглавия, които трябваше да представи и да се опита да продаде. Тя никога не лъжеше за книгите от списъка си. Обикновено намираше да каже нещо хубаво за всяка една или ако не успееше, нещо положително за корицата ѝ, а ако се провалеше и в това, за автора или за сайта на автора. И затова ми плащат големите пари, казваше си понякога сама на себе си. Печелеше по 37000 долара на година с вероятност и за бонуси, въпреки че никой с нейната работа не бе изкарвал бонус от много дълго време.
Вратата към офиса на Ей Джей Фикри бе затворена. Амелия бе на половината път до нея, когато ръкавът на пуловера ѝ се закачи за една от купчините и стотина книги, може би дори повече, се стовариха на пода с оглушителен трясък. Вратата се отвори и Ей Джей Фикри се подаде от офиса си. Погледът му се втренчи в хаоса на земята и после се премести към тъмнорусата гигантка, която истерично се опитваше да подреди отново на купчина разпилените книги.
– Коя, по дяволите, сте вие?
– Амелия Ломан.
Тя натрупа един върху друг още десетина тома и половината от тях паднаха в същия миг на пода.
– Оставете – каза Ей Джей. – Тези неща не могат да се подредят. Не помагате. Моля, вървете си.
Амелия се изправи. Беше поне десет сантиметра по-висока от него.
– Но ние имаме среща.
– Нямаме среща – отвърна Ей Джей.
– Имаме – настоя Амелия. – Пратих ви имейл миналата седмица за зимния ни каталог. Отвърнахте, че е удобно да ви посетя или в четвъртък, или в петък следобед. Писах ви, че ще дойда в четвъртък.
5
Героят разказвач от "Лолита", Вл. Набоков. – Б. Пр.
6
Холдън Колфийлд - героят на Селинджър от "Спасителят в ръжта"; мистър Рочестър – герой от "Джейн Еър", Шарлот Бронте; мистър Дарси – герой от "Гордост и предразсъдъци", Джейн Остин. – Б. Пр.
7
Перифраза на стихотворението на Джон Дън (1572-1631) "Никой човек не е остров". – Б. Пр.
8
Алис Мънро (Alice Ann Munro, 1931) – канадска писателка, майсторка на късия разказ. Носител на Нобеловата награда за 2013 г. – Б. Пр.