Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
— О! За нищо!
Тя го изгледа втренчено.
— Нищо или нещо?
Той сбърчи чело.
— Как ти е второто име?
През следващите няколко минути Джеръми зададе въпросите, изредени от Алвин, и научи следното: че второто й име е Мерин; учила е английска филология; най-добрата й приятелка от колежа се казва Сюзън; аленочервеното е любимият й цвят; предпочита бял хляб; смята Джейн Остин за ненадмината писателка и ще навърши трийсет и две на 13 септември. Такива ми ти работи.
Джеръми се излегна доволно в седалката, а Лекси продължи да прелиства книгата. Всъщност не я четеше, по-скоро пробягваше по пасажите, за да се ориентира. Чудеше се дали и в колежа е правила така преди изпит.
Наистина не знаеше много за нея, както му натякваше Алвин. Ала същевременно знаеше важното. Лекси била единствено дете. Отраснала в Бун Крийк, Северна Каролина. Родителите й загинали в автомобилна катастрофа и я отгледали родителите на майка й — Дорис и… и… Трябваше да попита. Както и да е, учила в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, влюбила се в някой си Айвъри и една година живяла в Ню Йорк, където стажувала в библиотеката на Нюйоркския университет. Айвъри я напуснал заради друга и тя се върнала у дома и станала директор на библиотеката в Бун Крийк, каквато била майка й, преди да умре. След известно време се влюбила в мъж, когото уклончиво наричаше Ренесанса, но той отпътувал и повече не стъпил в града. Оттогава живеела спокойно; от време на време излизала с местния заместник-шериф, докато не се появил Джеръми. И, о, да — баба й Дорис, собственичка на ресторант в Бун Крийк, твърдеше също така, че притежава ясновидска дарба, включително способност да предсказва пола на неродените бебета. Така Лекси беше научила, че детето им ще е момиче.
Това, отбеляза си наум Джеръми, сигурно беше известно на всички жители на Бун Крийк. Но знаеха ли всички, че си отмята косата зад ушите, когато е притеснена? Или че готви страхотно? Или че понякога се усамотява в малка вила близо до фара на нос Хатерас, където се оженили родителите й? Или че освен красива и умна, с виолетови очи, екзотично овално лице и тъмна коса, тя е и прозорлива? Спомни си как веднага разобличи непохватните му опити да я вкара в леглото. Харесваше му, че Лекси никога не го оставя да се измъкне безнаказано, винаги изразява открито мнението си и му се опълчва, когато смята, че той греши. Ала дори тогава излъчва обаяние и женственост. Добавете изкусителния южняшки акцент и факта, че изглежда неотразимо в тесни джинси, и ще разберете защо Джеръми се влюби до полуда.
От друга страна, какво знаеше Лекси за него? Главното в общи линии — че е отрасъл в Куинс, че е най-малкият от шестимата синове в ирландско-италианско семейство и някога мечтаел да стане професор по математика, но осъзнал, че писането му се удава, и в крайна сметка започнал да публикува статии в „Сайънтифик Америкън“, голяма част от които разобличавали „свръхестественото“; че се оженил за Мария, която го напуснала, защото след многократни посещения в гинекологичната клиника и обстойни изследвания лекарят ги уведомил, че Джеръми не може да има деца. Разказа на Лекси как няколко години след това обикаля баровете и излиза с десетки жени, но загърби сериозните връзки, сякаш подсъзнанието му нашепваше, че от него няма да излезе добър съпруг. Лекси знаеше също така как на трийсет и седем Джеръми дойде в Бун Крийк да види с очите си призрачните светлини в местното гробище с надеждата да представи случая в „Добро утро, Америка“, но прекара четири вълшебни дни с нея, завършили с разгорещен спор. След това той отпътува за Ню Йорк, но осъзна, че не може да си представи да живее без нея, и се върна, за да й го докаже. В отговор тя постави дланта му върху корема си и той най-сетне повярва, че се случват чудеса (поне в чудото на бременността, дало му шанс да стане баща — нещо, което смяташе за невъзможно).
Той се усмихна замислен, че от това може да излезе доста добра история. Достойна дори за роман.
В крайна сметка Лекси също се бе влюбила в него. Погледна я и се запита защо. Не се смяташе за отблъскващ, разбира се, но каква притегателна сила събира двама души? Беше писал много статии за причините за привличането и бе способен да обсъжда надълго и нашироко ролята на феромоните, допамина и биологичните инстинкти, но те не обясняваха чувствата му към Лекси. Или нейните към него. Нямаше обяснение. Знаеше само, че си пасват някак си и усещаше как цял живот е пътувал неотменно към нея.
Романтична представа, дори поетична — нещо неприсъщо за него досега. Това вероятно беше още една причина да е сигурен, че тя е Жената. Понеже бе разтворила сърцето и съзнанието му за нови чувства и идеи. Каквато и да беше причината обаче, докато пътуваше в колата с прекрасната си бъдеща съпруга, Джеръми предвкусваше със задоволство бъдещето.