Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ще дойда с теб.
— Благодаря, Чарли, но защо не останеш за всеки случай, ако ни потърсят по телефона?
— Разбира се, както кажеш.
— Не ме чакай за вечеря, ще дойда за кафето. На връщане ще се отбия в болницата, за да видя Дюк. — Гавалан стана, мина през ресторанта, поздравявайки хората си там, и влезе във фоайето, видяло и по-добри дни.
— Мистър Гавалан! Извинете ме, ефенди, но ви търсят по телефона. — Мъжът на рецепцията посочи телефонната кабина отстрани. Тя беше тапицирана с червен плюш, но нямаше климатична инсталация и не осигуряваше уединение.
— Ало? Тук е Гавалан — каза той.
— Здрасти, шефе, тук е Лиз Чен… само да докладвам, че ни се обадиха за двете партиди от Люксембург и че ще пристигнат късно. — „Партиди от Люксембург“ беше кодовото наименование на двата товарни самолета 747, които той беше поръчал. — Не могат да пристигнат в петък — гарантират едва за неделя, 16 часа.
Гавалан беше обезсърчен. Тези, които правеха чартърите, го бяха предупредили, че графикът им е много претоварен и е възможно двадесет и четири часово закъснение. Беше му много трудно да уреди самолетите. Очевидно беше, че не можеше да се обърне към никоя от авиокомпаниите, поддържащи редовни линии, обслужващи Залива или Иран, и трябваше да изтъква мъгляви причини за чартърите и техните товари.
— Веднага се връщай при тях и се опитай да уредиш по-ранна дата. Ще бъде по-безопасно, ако пристигнат в събота, много по-безопасно. Какво има още?
— „Импириъл Еър“ предложиха да поемат полетите на новите ни Х-63.
— Кажи им да се гръмнат. Друго?
— „Екс Текс“ са ревизирали офертата си за новите договори за Саудитска Арабия, Сингапур и Нигерия и са ги намалили с десет процента.
— Потвърди офертата с телекс. Уреди ми обяд с тузарите в Ню Йорк във вторник. Друго?
— Имам списъка с номерата на частите, който искаше.
— Добре, почакай. — Гавалан извади тефтерчето, което винаги носеше със себе си, и намери страницата, която търсеше. Там бяха написани сегашните ирански регистрационни знаци на останалите им десет 212, всички започващи с EP, означаващо Иран, после H за хеликоптер и накрая последните две букви. — Готова ли си? Почвай.
— AB, RV, KI…
Докато му ги четеше, той записваше буквите в колонката от другата страна. За всеки случай не записваше новата пълна регистрация — „G“, означаващо Великобритания, и „Н“ за хеликоптер, а само двете нови букви. После й повтори списъка за по-сигурно.
— Благодаря, записах всичко. Ще ти позвъня за останалото довечера, Лиз. Обади се на Морийн и й кажи, че всичко е наред.
— Добре, шефе. Преди половин час се обади сър Иън, пожелава ви късмет.
— О, страхотно! — Гавалан безуспешно се бе опитвал да се свърже с него през цялото време, докато беше в Абърдийн. — Къде е той? Остави ли някакъв номер?
— Да. Той е в Токио: 73-73-84. Каза, че ще остане там малко и ако го изпуснете, ще се обади утре. Каза също, че ще се върне до две седмици и би искал да ви види.
— Още по-добре. Каза ли за какво?
— Петрол, за китайските лампи — каза секретарката му загадъчно.
Интересът на Гавалан се засили.
— Чудесно. Уреди ми среща с него колкото е възможно по-скоро. Ще ти се обадя по-късно, Лиз. Трябва да действам по задачите.
— Добре. Искам само да ви напомня, че утре е рожденият ден на Скот.
— Боже Господи, бях забравил. Благодаря ти, Лиз. Ще говорим по-късно. — Той затвори, щастлив, че е получил вест от Иън Дънрос, благославяйки телефонната система на Ал Шаргаз и преките телефонни връзки, после набра номера. В Токио беше пет часа напред. Точно след един през нощта.
— Да? — обади се сънено женски глас.
— Добър вечер. Извинявайте, че се обаждам толкова късно, но ми съобщиха да се обадя на сър Иън Дънрос. Тук е Андрю Гавалан.
— А, да. Иън го няма в момента и няма да се върне до утре, толкова съжалявам. Може би към десет часа. Можете ли да оставите телефонния си номер, мистър Гавалан?
Разочарован, Гавалан й го даде.
— Има ли друг номер, на който да го потърся?
— Съжалявам, но няма.
— Ако обичате, помолете го да ми се обади, по което и да е време. — Той й благодари отново и затвори замислено.
Отвън го чакаше взетата под наем кола. Той се качи и подкара към портала на летището.