Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Кулата в Абадан каза, че е коригирано към днешна дата. Твърдят, че са включени всички данни на „Бритиш Еъруейз“ за днес. Не изглежда толкова зле, а?
— Ако е вярно. — Прогнозата предвиждаше намаляване на валежите около полунощ и спадане на силата на вятъра. Руди усили музиката, Кели седна до него и снижи глас.
— Може да е добре за нас, но е зле за Ковис. И все пак ще трябва да заредим във въздуха, за да стигнем до Бахрейн. — Отпи с наслада от кафето си — горещо и силно, с лъжичка кондензирано мляко. — Какво би направил, ако беше на мястото на Анди?
— С трите бази на гърба ми бих… — чу се лек шум отвън. Руди стана и погледна през прозореца. Нищо. После отново мяученето на котарака, но по-близо. — Проклети котки, карат ме да потръпвам от страх.
— Аз обичам котките — засмя се Кели. — В къщи имаме три: Матю, Марк и Люк. Двете са сиамски, другата е на ивици. Бети казва, че момчетата я врънкали да вземе и Джон, че да ги закръглят на четири.
— Как е тя?
С днешния полет на „Бритиш Еъруейз“ до Абадан беше пристигнал Шандор Петрофи за четвъртия 212, заедно с поща от Гавалан, изпратена по него поради неприятностите в Главната квартира в Абърдийн — първата им поща от седмици насам.
— Отлично, всъщност превъзходно — три седмици до термина. Моето момиче обикновено е като часовник. Ще се радвам да си бъда отново вкъщи, когато роди. — Кели цял засия. — Докторът казва, че според него този път най-после щяло да е момиче.
— Моите поздравления! Това е великолепно. — Всички знаеха, че Кели се надява на чудо, но седем момчета и едно момиче — това са много гърла за хранене. Руди си помисли колко му е трудно да издържа и да плаща училищните такси само на три деца и без ипотека на къщата — къщата беше оставена на жена му от баща й, Бог да благослови дъртия безобразник. — Много гърла, не мога да си представя как се справяш.
— О, справям се, слава Богу. — Кели погледна към прогнозата и се намръщи. — Знаеш ли, ако бях на мястото на Анди, бих натиснал копчето и не бих отлагал.
— Ако зависеше от мен, аз бих зарязал и забравил цялата тази налудничава идея. — Руди не повиши глас, а се наведе по-близо. — Знам, че може би компанията ще бъде закрита и Анди може би ще го преживее тежко. Но ние всички можем да си намерим друга работа, дори по-добре платена, имаме семейства, за които трябва да мислим, а и всички тези нарушения са ми крайно неприятни. Как, по дяволите, ще се измъкнем? Невъзможно е. Ако ни…
Светлина от фарове на кола освети прозореца, приближаващият се шум от мощен двигател се усили, после замря отвън.
Руди се лепна на прозореца. Видя от колата да излиза Затаки с няколко Зелени ленти, а после Нумир, управителят на базата им, да идва от фургона на офиса с чадър.
— Scheiss — промърмори Руди отново, намали музиката, бързо огледа фургона за уличаващи доказателства и пъхна прогнозата в джоба си.
— Салаам, полковник — поздрави той, като отвори вратата. — Мен ли търсехте?
— Салаам, капитане, да, вас. — Затаки влезе в стаята, преметнал през рамо американски автомат. — Добър вечер — каза той. — Колко хеликоптера има тук сега, капитане?
— Четири 212 и… — започна Нумир.
— Попитах капитана — кипна Затаки, — не теб. Ако ми е необходима информация от теб, ще те попитам! Капитане?
— Четири 212 и два 206, полковник.
За техен ужас и особено за ужас на Нумир Затаки каза:
— Добре. Искам два 212 да се явят в „Иран-Тода“ утре в осем часа сутринта, за да работят по разпореждане на ага Уотанабе, тамошния шеф. От утре ще докладвате ежедневно. Познавате ли го?
— Ъ-ъ, да… веднъж имаха КАЗЕВАК и им помогнахме да се оправят. — Руди се опитваше да се овладее. — А те ще работят ли на празника, полковник?
— Да. Вие също.
— Но аятолахът каза… — почна пак Нумир.
— Той не е законът. Млъкни. — Затаки погледна Руди. — Бъдете там в осем сутринта.
Руди кимна.
— Да… добре. Мога ли, ъ-ъ, мога ли да ви предложа кафе, полковник?
— Благодаря. — Затаки подпря автомата си на стената и седна до вградената маса с приковани върху Поп Кели очи. — Не съм ли ви срещал в Ковис?
— Да, да, срещали сме се — отвърна Кели. — Там е… там е обичайната ми база. Аз, ъ-ъ, докарах един 212. Аз съм Игнатиус Кели. — Той отново потъна в стола си срещу Затаки, също толкова скапан, колкото и Руди под пронизващия, втренчен поглед. — Нощ за риби, нали?