Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Просто не знам как да ти се отблагодаря, Роджър беше много любезно от твоя страна, че ме осведоми. Ужасно съжалявам за Толбът и младия Рос. Ако има нещо, което мога да направя, за да помогна на Рос, кажи ми, моля те.
— Да, да, ще ти кажа. Между другото, думичката се знае — небрежно подметна Нюбъри.
— Моля?
— Да кажем, „Турбуленция“ — каза деликатно Нюбъри.
За момент Гавалан онемя, после се съвзе.
— О-о?
— Изглежда, че някой си мистър Касиги е искал да обслужвате от вчера „Иран-Тода“ и ти си му казал, че няма да можеш да му дадеш отговор до тридесет дни. Така че ъ-ъ… събрахме две и две и заедно с всички слухове ударихме в целта. Думичката се знае.
Гавалан се опиташе да запази хладнокръвие.
— Това, че не можем да обслужваме „Иран-Тода“, си е чисто делови въпрос, Роджър, нищо повече. Да се оперира, където и да било в Иран сега е дяволски трудно, знаеш го. Не мога да се занимавам допълнително и с бизнеса на Касиги.
— Наистина ли? — Тонът на Нюбъри беше унищожителен. После добави остро: — Ако това, което чуваме, е вярно, ние категорично, много категорично ви съветваме да не го правите.
— Сигурно не ме съветваш да подкрепям „Иран-Тода“, когато цял Иран се разпада, нали? — Галаван беше непреклонен.
Отново пауза. Въздишка. И после:
— Добре, не бива да те задържам, Анди. Може би ще обядваме заедно? В събота.
— Да, благодаря. Бих, бих искал — Гавалан затвори.
— Кое беше лошото? — попита Скот.
Гавалан му разказа за Толбът и Рос, а после и за „Турбуленцията“.
— Твърде близко е до „Вихрушка“, за да е шега.
— А какво е това за Касиги?
— Искаше два 212 от Бандар-е Делам веднага да започнат да обслужват „Иран-Тода“. Трябваше да се запъна.
Срещата им беше кратка и безцеремонна:
— Извинете, мистър Касиги, невъзможно е да ви обслужваме тази или следващата седмица. Не бих могъл да го обсъждам дори и за следващите тридесет дни.
— Моят президент би оценил това много високо. Разбира се, вие го познавате?
— Да, да, познавам го и ако можех да помогна, бих го направил. Извинете, но е просто невъзможно.
— Но тогава… можете да предложите някаква алтернатива? Аз трябва да получа хеликоптери.
— Какво ще кажете за някоя японска компания?
— Няма такива. Има ли… има ли някой друг, който да ми помогне?
— Не ми е известно. „Гърни“ никога няма да се върнат, но може би познават някого. — Беше му дал телефонния им номер и обърканият японец се беше втурнал да урежда нещо…
Гавалан погледна към сина си.
— Ужасен срам, но нищо не можех да направя, за да му помогна.
— Ако се знае думичката… — Скот издърпа вратовръзката през главата си. — Щом се знае думичката — знае се. И за това е още по-важно да се натисне копчето.
— Или да отменим цялата операция. Мисля да се отбия да видя Дюк. Намери ме, ако някой се обади. Ногър ли ще поеме дежурството от теб?
— Да. В полунощ. Жан-Люк още има резервация за ранния полет за Бахрейн, а Петикин — за Кувейт, потвърдил съм ги. — Скот го наблюдаваше.
Гавалан не отговори на неизречения въпрос.
— Добре си направил. — Той видя усмивката на сина си и кимването и сърцето му внезапно се изпълни с любов, загриженост, гордост и страх за него, примесени със собствените му надежди за бъдещето, което зависеше от способността му да измъкне всички от иранското тресавище. С изненада се чу да казва:
— Замислял ли си се да се откажеш от летенето, момчето ми?
— А?
Гавалан се усмихна на изненадата на сина си. Но сега, когато вече го беше казал, реши да продължи.
— Това е част от дългосрочен план, засягащ теб и семейството. Само между нас казано, всъщност имам два. Разбира се, и двата зависят от това, дали ще успеем да се задържим в бизнеса, или не. Първият е: ти зарязваш летенето и отиваш в Хонконг за две години, за да изучиш бизнеса на „Струан“, после в Абърдийн за около година, след което отново в Хонконг, където ще се установиш. Вторият е да отидеш на преквалификационен курс за Х-63 в Щатите за шест месеца, може би за година, да изучиш бизнеса, а после — в Северно море за един сезон. След това в Хонконг.
— Винаги завършва с Хонконг?
— Да. Много скоро Китай ще се отвори за петролни проучвания и Иън и аз искаме „Струан“ да са готови с цялостното хеликоптерно обслужване, сонди, пълното оборудване и въобще цялостната дейност. — Той се усмихна странно. „Петрол за лампите в Китай“ беше кодовото наименование на тайния план на Иън Дънрос, в който Линбар Струан не участвуваше. — Новата компания ще се казва „Еър Струан“ и нейният район на действия и сфера на отговорности ще бъде Китай, моретата на Китай и целият китайски басейн. Окончателното ни решение е ти да я оглавиш.