Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Тогава Арагорн нежно положи ръка върху фиданката — и гледай ти! — тя сякаш едва се държеше в земята и се отдели безболезнено и тъй Арагорн я отнесе в Крепостта. Сетне изкорени пресъхналото дърво с почести и не го изгори, а го положи да почива в безмълвието на Рат Динен. Новото дърво посади в двора край фонтана и то взе да расте бързо и радостно, а когато настъпи юни, клоните му се отрупаха с цвят.
— Знамението дойде — каза Арагорн — и денят не е далеч.
И той изпрати съгледвачи на стените.
Един ден преди средата на лятото пратеници от Амон Дин пристигнаха в Града и съобщиха, че към стените на Пеленор наближава колона от прекрасния народ на Севера. И кралят каза:
— Най-сетне пристигат. Нека Градът се приготви!
В навечерието на Средлетния ден, когато небето беше сапфиреносиньо и на изток разцъфтяваха бели звезди, ала Западът още тънеше в злато и въздухът бе прохладен и уханен, Конниците се зададоха по Северния път към портите на Минас Тирит. Най-отпред яздеха Елрохир и Еладан със сребърно знаме, след тях се задаваха Глорфиндел, Ерестор и всички придворни от Ломидол, сетне Владетелката Галадриел и Келеборн, Господар на Лотлориен, яхнали бели жребци, а с тях и мнозина от прекрасните им поданици в сиви плащове, с бели перли в косите; последен бе владетелят Елронд, най-могъщ сред елфи и хора, понесъл скиптъра на Ануминас, а до него на сив кон яздеше дъщеря му Арвен, Вечерницата на техния народ.
И когато я зърна как се задава, блещукайки сред здрача, със звезди в косите и пръскайки нежен аромат наоколо, Фродо трепна от велико изумление и рече на Гандалф:
— Най-сетне разбирам защо сме чакали! Това е краят. До днес обичахме само деня, ала вече и нощта ще бъде прекрасна и благословена, а всичките й страхове ще изчезнат навеки!
Сетне кралят поздрави гостите си и те слязоха от конете, Елронд предаде скиптъра и положи ръката на дъщеря си в десницата на краля и всички заедно се изкачиха към Високия град, а в небето разцъфнаха безброй звезди. И Арагорн, крал Елесар, се ожени за Арвен Ундомиел в Града на кралете през Деня Средлетен и тъй привърши разказът за тяхното дълго очакване и тежкия им труд.
ГЛАВА 6
РАЗДЕЛИ
Когато дните на празненства отминаха най-сетне, Спътниците се замислиха за завръщане към родните места. Фродо отиде да потърси краля, а той бе седнал с кралица Арвен край фонтана и тя пееше песен от Валинор под клонестото, цъфнало дърво. Двамата поздравиха Фродо и станаха да го посрещнат, а Арагорн каза:
— Знам какво си дошъл да ми кажеш, Фродо — искаш да се върнеш у дома. Е, прескъпи ми приятелю, дървото вирее най-хубаво в земята на дедите си, но знай, че винаги сте добре дошли във всяко кътче на Запада. И макар че твоят народ не бе много тачен в легендите за велики герои, занапред той ще е по-славен от което и да било кралство на древността.
— Вярно е, че искам да се върна в Графството — каза Фродо. — Но първо трябва да мина през Ломидол. Ако изобщо мога да кажа, че ми е липсвало нещо в тъй блажено време, то е едно — среща с Билбо; наскърбих се, като видях, че от всички придворни на Елронд само той не е дошъл.
— Учудва ли те това, Носителю на Пръстена? — запита Арвен. — Познаваш могъществото на онзи предмет, който вече е унищожен; чезне всичко, сътворено от това могъщество. Но твоят сродник го е притежавал по-дълго от теб. По мерките на рода ви той е престарял и те чака, че не ще тръгне вече на дълъг път… освен още веднъж.
— Щом е тъй, разрешете ми да тръгна по-скоро — каза Фродо.
— Ще потеглим след седем дни — каза Арагорн. — И ние ще тръгнем с вас по дългия път, чак до Рохан. След три дни Еомер ще се завърне тук, за да отнесе Теоден към Пределите, и ние ще яздим до него, за да отдадем своята почит към загиналия. Но преди да си заминете, искам да потвърдя думите на Фарамир — ти и твоите спътници получавате завинаги правото да бродите из Гондор както пожелаете. А ако с някакви дарове мога да се отплатя за подвизите ви, ще ги получите, каквото и да пожелаете, ще го вземете със себе си и ще пътувате почетно, пременени като принцове на тая страна.
А кралица Арвен каза:
— Аз ще ти дам подарък, защото съм дъщеря на Елронд. Когато той тръгне към Заливите, не ще го последвам, избрах да бъда като Лутиен и участта ми ще е като нейната — сладка и горчива. Но ако желаеш, Носителю на Пръстена, ти ще потеглиш вместо мен, когато му дойде времето. Ако още те мъчи раната и тегне споменът за товара, ще можеш да идеш към Запада, та да изцелиш недъг и умора. Ала носи това за спомен от Елфическия камък и Вечерницата, с чиято съдба се преплете животът ти!