Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Тя свали бялата перла, висяща на гръдта й като звезда на сребърна верижка, и надяна верижката на шията на Фродо с думите:
— Когато те мъчи споменът за страх и мрак, това ще ти помогне.
След три дни, както бе казал кралят, Еомер Рохански пристигна в Града заедно с един еоред от най-снажните рицари на Пределите. Посрещнаха го с радост, а когато седнаха на трапезата в Меретронд, огромната Празнична зала, той съзря красотата на дамите срещу себе си и го изпълни велико изумление. Преди да се оттегли в покоите си, повика Гимли джуджето и запита:
— Гимли, сине Глоинов, готова ли е секирата ти?
— Не, владетелю — отвърна Гимли, — но тутакси ще я донеса, ако е нужно.
— Ти ще прецениш — каза Еомер. — Помежду ни все още тегнат някои прибързани слова за Владетелката на Златния лес. А сега я видях с очите си.
— Е, владетелю, що ще кажеш сега?
— Уви! — въздъхна Еомер. — Не ще кажа, че е най-прекрасната дама на този свят.
— Значи трябва да изтичам за секирата — каза Гимли.
— Но първо ще се оправдая — рече Еомер. — Да я бях зърнал в друго обкръжение, бих казал всичко, що желаеш. Ала сега слагам на първо място кралица Арвен Вечерницата и съм готов да се бия с всеки, който оспори словата ми. Да донесат ли меча ми?
Гимли се поклони доземи.
— Не, от мен си простен, владетелю. Ти избра Вечерницата, ала Зорницата е моя обич. И сърцето ми вещае, че скоро тя ще залезе завинаги.
Най-сетне настана денят на тръгването и голям отряд от красиви пътници се приготви да потегли на север от Града. Тогава кралете на Гондор и Рохан отидоха в Светилището, влязоха в гробниците на Рат Динен и безмълвно пренесоха през Града златното ложе на крал Теоден. Сетне го вдигнаха на голяма колесница, обкръжена от Рохански конници, а най-отпред понесоха знамето му; като оръженосец на Теоден, Мери пътуваше на колесницата й стискаше ръцете на краля.
За останалите Спътници доведоха коне според ръста им; Фродо и Сам яздеха до Арагорн, Гандалф бе възседнал Сенкогрив, Пипин бе сред гондорските рицари, а Леголас и Гимли както винаги споделяха седлото на Арод.
В този поход взеха участие и кралица Арвен, Келеборн и Галадриел с придворните си, и Елронд със своите синове, тук бяха принцовете на Дол Амрот и Итилиен заедно с множество пълководци и рицари. Никога до този ден крал на Пределите не бе имал такава свита, каквато потегли с Теоден, син Тенгелов, към родния му край.
Спокойно, без да бързат, навлязоха в Анориен и стигнаха до Сивата гора под Амон дин; и там дочуха тътен, сякаш тъпани биеха из хълмовете, макар да не се мяркаше жива душа. Тогава Арагорн нареди да засвирят фанфари и глашатаите се провикнаха;
— Гледайте, крал Елесар е дошъл! Той дарява навеки Друаданския лес на Ган-бури-ган и народа му, от днес никой да не навлиза там без тяхно разрешение!
Тъпаните прогърмяха още по-мощно и замлъкнаха.
След петнадесет дълги дни път колесницата на крал Теоден мина през зелените поля на Рохан и стигна до Едорас; тук всички спряха за отдих. Златният замък беше украсен с великолепни гоблени и огрян от светлина. В него устроиха най-славния пир, откакто бе построен. След три дни народът на Пределите подготви погребението на Теоден, положиха го в каменния му дом заедно с оръжията и множество красиви предмети, които бе притежавал, а отгоре издигнаха висока могила, покрита със зелени чимове, по които блестяха бели цветчета незабравки. И тъй се появи осми хълм в източния край на Могилното поле.
А после Конниците от кралската гвардия препуснаха на бели коне около могилата и запяха в един глас песен за Теоден, син Тенгелов, съчинена от неговия менестрел Глеовине, който отпосле никога не запя. Бавните гласове на Конниците трогнаха сърцата дори на ония, които не разбираха речта им, ала словата на песента родиха блясък в очите на народа на Пределите, когато всички чуха как в далнината отново тътнат копитата на Севера и гласът на Еорл надвива трясъка на битката сред Паметни поля; нижеше се разказът на кралете и рогът на Шлем отекваше звънко из планините, докато придойде Мракът и крал Теоден се надигна, за да препусне през Сянката към огъня и да загине славно в мига, когато въпреки изгубените надежди Слънцето се завърна и зората му огря Миндолуин.
Мери ридаеше в подножието на зелената могила, а когато песента свърши, той се изправи и извика: