Смъртта на светлината [bg]

Гледаше Дърк в очите.

— Беше винаги непопулярен. Трябва да разбереш, че беше любознателен тип, склонен да задава неудобни въпроси и да изказва неортодоксални мнения, любител на историята, но презрителен към религията, с прекалено много нездравословен интерес към външнопланетяните, които се движеха между нас. Като такъв, беше предизвикван многократно в първата година, когато навлезе във възрастта за дуели. Винаги печелеше. Когато достигнах юношество няколко години по-късно и станахме тейн-и-тейн, рядко имах да се бия с някого. Джаантъни беше вдъхнал страх у всички тях, тъй че отбягваха да ни предизвикват. Бях много разочарован. Оттогава често сме се дуелирали заедно. Свързани сме до живот и сме преживели много, и не държа да слушам как бълваш сравнения с тази безсмислена „любов“, от която вие, външните, сте толкова очаровани, тази връзка на лъжечовеците, която идва и си отива с каприза на момента. Самият Джаантъни беше ужасно покварен от това понятие през годините, които прекара на Авалон, и това в някаква степен е моя вина, защото позволих да отиде сам. Вярно беше, че на Авалон нямаше да имам никаква функция и никакво място, но все пак трябваше да съм там. Провалих Джаан в това. Никога повече няма да го проваля. Аз съм неговият тейн и винаги ще бъда неговият тейн, и няма да позволя на никого да го убие или нарани, или да изврати ума му, или да открадне името му. Тези неща са моята връзка и моят дълг.

— Твърде често напоследък Джаан позволява самото му име да бъде застрашено от такива като теб и Руарк — отсече Янацек. — Джаан в много отношения е извратен и опасен човек и прищевките на ума му често ни излагат на риск. Дори неговите герои… спомних си, един ден, някои от историите, които ми беше разказвал в детството, и бях поразен от факта, че всички любими герои на Джаан са самотни мъже, претърпели решително поражение. Арин висш-Жар-камък например, който господствал през цяла епоха в историята. Управлявал чрез силата на личността си най-могъщата крепост на Висок Кавалаан, Планината Жаркамък; а когато враговете му се съюзили срещу него във висша война и всички вдигнали ръце срещу него, той дал мечове и щитове в ръцете на своите ейн-кети и ги взел на битка, за да раздуе числеността на армията си. Враговете му били разбити и унизени, или поне Джаан ми разказа историята така. Но по-късно научих, че Арин висш-Жар-камък не е спечелвал никаква победа. Толкова много ейн-кети от неговата крепост били избити в онзи ден, че почти нямало кой да ражда нови воини. Планина Жаркамък западнала здраво откъм мощ и население и четирийсет години след дръзката постъпка на Арин Жаркамък паднали и висшеобвързани от Таал и Айрънджейд, и Бронзовия юмрук взели жените и децата им и оставили палатите им пусти. Истината за Арин висш-Жар-камък е, че е бил пълен провал и глупак, един от париите в историята, и такива са всички безумни герои на Джаан.