Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Червения вълк [bg]
Червения вълк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червения вълк [bg]

Электронная книга - «Червения вълк [bg]». Краткое содержание книги:

Изминала е почти една година от събитията, описани в „Жената, която трябваше да умре“ (ИК „Колибри“, 2002 г.), и репортерката Аника Бенгтзон все още е измъчвана от кошмари, след като се е разминала на косъм от смъртта като пленница на Бомбаджията. В службата отношенията с главния редактор Андерс Шюман са се обтегнали, а у дома тя и съпругът й се отчуждават все повече. Сякаш животът на всички е продължил, но без нея. Неспособна да се отърси от преживения ужас, Аника открива, че се чувства жива и на себе си единствено когато е потънала до уши в работа. В края на шейсетте е извършена една от най-дръзките терористични атаки в историята на Швеция — взривен е изтребител в силно охранявана военна база, ала извършителят така и не е заловен. Въпреки възраженията на шефа си Аника заминава за северния град Люлео, решена да изтупа прахта от случая с трийсетгодишна давност, но вместо това попада на нов — Бени Екланд, колегата журналист, който е обещал да й съдейства в разследването, е загинал в привидно тривиална злополука. Вярна на инстинктите си, Аника започва да търси връзка между атентата и смъртта на Бени, без да подозира, че се е натъкнала на гнездо на усойници. Сред мрачните силуети на западащия провинциален град дълги години се е спотайвала една тайна, която отприщва помитаща вълна от насилие.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 150
Перейти на страницу:

Тя чува дълбоката си въздишка и протяга ръце.

— О, много те моля, не ми преподавай журналистическа етика.

Главният стиска толкова силно челюсти, че върху шията му изпъква пулсираща вена.

— Нищо не ти преподавам, само опитвам…

— Мислех, че ме подкрепяш в качеството ми на независим репортер — заявява Аника, като се навежда напред, усетила кръвта да нахлува в главата й. — Че имаш доверие в моя усет към наистина важните неща.

— Виж какво, Аника, това е така, обаче…

— Тук има нещо. Надушвам го. Онзи тип е попаднал на история, която му е изяла главата.

— Ако си дадеш труд да ме изслушаш, ще чуеш, че подкрепям изцяло твоята роля, но вън от това съм и правно отговорен за онова, което излиза във вестника, така че мое право е да решавам дали някой ще бъде представен като терорист, или не. Тъкмо поради тази причина се опитвам да ти изясня позицията си и да ти спестя един куп командировки и маса труд за оня, дето духа.

Аника понечва да махне с ръка, но спира и полуизправена, се привежда над масата на главния редактор, с отворена уста и почервеняло като цвекло лице. Мислите и препускат в кънтящата тишина, настанила се след думите му, търсят решения и обяснения.

— Спике, значи — промълвя тя. — Той коментирал ли е командировките ми?

Шюман въздъхва и става.

— Нищо подобно. Просто ти обръщам внимание, че цялата работа с тероризма и терористите започва да отнема прекалено много време.

— Това е така, защото напоследък този проблем заема все по-съществено място в живота ни.

Аника сяда пак, а Шюман заобикаля стола й, отива до конферентната маса.

— Бих желал да си помислиш дали няма друга причина за специалния ти интерес към тази тема.

— Какво искаш да кажеш?

Шюман пак въздъхва и гали с пръсти тубусите, в които стоят навити диаграмите за тиража.

— Да не намекваш, че се идентифицирам с терористите? Това ли си мислиш? Че след като самата аз съм убила един от тях, сега мозъкът ми ме принуждава да търся убийци там, където ги няма? Или свързваш всичко с оня тунел и взрива, който Бомбаджията върза около тялото ми? Понеже съм се смахнала от това до такава степен, че виждам бомбаджии зад всеки храст?

Андерс Шюман вдига примирително ръце и казва с успокояващ тон:

— И аз не знам, Аника. Мога да кажа само, че цялата история е крайно особена. Няма да пусна материал за някой си Рагнвалд, който може да е отдавна умрял и изгнил в земята, станал градинар в Москва или водолаз в бреговата охрана, или какъвто и да било там, да го вземат дяволите дано, тъй като тук става дума за сериозни неща, за сериозни обвинения.

— Рагнвалд е кодово име никъде не се споменава истинското.

— Може пък да е по-известен с него, отколкото с истинското. Ние не знаем това, нали така?

Тя не отговаря, загледана със скърцащи зъби в завесите, скрили очертанията на съветския дипломатически комплекс.

— Освен това — продължава главният — здравият разум подсказва, че от цялата ти основна идея няма особен смисъл. Шведската провинция не се е прочула като развъдник на елитни международни терористи, нали?

Тя го поглежда с изненада.

— Ти майтап ли си правиш? Или си просто невежа? Писмото бомба е изобретение на мъж от Тьоребуда, а първото се е взривило в ръцете на директора Лундин на Хамнгатан през август 1904 година.

— Виж какво — казва той с тон, който изразява желание за помирение. — Понастоящем вестникът върви страшно добре. Не можем да си позволим да загубим така трудно изграденото доверие на читателите с някакви неясни обвинения в тероризъм.

Тя скача на крака с кипнал адреналин.

— Доверие? Намекваш, че причина вестникът да се купува, е нашата сериозна и новаторска журналистика?

Надава къс смях.

— Миналата седмица Ана Никол Смит три дни по ред беше на първа страница. Момче мастурбира по време на риалити шоу в събота. Престолонаследницата се целува с приятеля си в неделя. Това какво е? Наистина ли не разбираш докъде си го докарал този вестник, или се опитваш да заблуждаваш и себе си?

Ясно й е, че му се ще да избухне, но решава да се сдържи.

— Мислех, че успехите на вестника те радват. — В гласа му се долавя леко напрежение.

— Да правим атрактивни първи страници и билбордове в името на тиражите това ли наричаш успех? А знаеш ли аз как го наричам? Даване на приоритет на глупости и свинщини.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)