Червения вълк [bg]

Аника присяда, закрила очи с дясната длан, усеща как някаква тежест я притиска в гърдите и задушава.

— Моя ли е вината? — едва успява да попита.

— От къде на къде?

Тя се прокашля.

— Линус ми каза, че е познал убиеца — отговаря тя. — Съобщи ли го на вас?

Инспекторът не го бива в преструвките. Изненадата му е неподправена и силна.

— Това е съвършено ново за мен — отвръща той. — Сигурна ли сте?

Аника се мъчи да мисли логически и отговорно, както подобава на журналист.

— Обещах му пълна анонимност — започва да разсъждава на глас тя. — Това в сила ли е сега, след като е вече мъртъв?

— Вече няма никакво значение. Той дойде при нас по собствена воля, което ви освобождава от отговорност — заявява мъжът и Аника знае, че е така. Издиша.

— Когато говорих с него, той каза, че може би е познал извършителя, но аз премълчах това в статията си. Реших, че няма смисъл да го предупреждавам.

— Правилно сте решили. За съжаление, предпазната мярка не е била достатъчна.

— Мислите ли, че е казал и на друг?

— Не сме питали, но сега ще се заемем.

Тишината е потискаща. Аника усеща, че собствените й угризения пречат на разговора.

— Чувствам се отговорна — обажда се тя.

— Разбирам ви, но няма причина за това. Друг е виновникът и ние ще го пипнем. Не се съмнявайте.

Тя търка очи и мисли.

— И как? Като разпитвате от врата на врата? Ще търсите отпечатъци от пръсти, подметки, следи от гуми?

— Всичко изброено и още много други неща.

— Ще разпитвате приятели, учители, съседи?

— Като начало.

Аника си записва нещо. Тялото й трепери.

— Попаднахте ли на нещо досега?

— Трябва да внимаваме много с всяка информация.

Отново тишина.

— Изтичане на информация, значи. Мислите, че някой се е изтървал за самоличността на момчето?

Дълбока въздишка откъм другия край на линията.

— Като броим и момчето, хората, които са могли да проговорят, не са много. Не е говорил пред журналисти, но поне двама негови приятели знаят, че той е бил свидетелят. Майката е казала на шефа си в работата. Ами вие?

— Аз не съм казвала на никого. Абсолютно сигурно.

И отново тишина. Тя е външен човек, нищо не знае за нея, просто журналистка в един голям град. Може и никога повече да не я види. Възможно ли е тя да е отговорна?

— Можете да ми вярвате — промълвя тихо Аника. — Казвам го, за да знаете. Каква част от това мога да напиша?

— Не споменавайте причината за смъртта, още не сме я разпространили. Можете да ме цитирате, в смисъл че убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и полицията в Люлео е шокирана от подобна бруталност.

— А майката? Това, че именно тя го е намерила?

— Е, това е логично. Можете да го съобщите, но не правете опит да влизате в контакт е жената. Тя вероятно вече не си е вкъщи; мисля, че хората ми са я завели в болницата в състояние на шок. Нямала си е никого освен момчето. Татенцето, изглежда, е трагичен случай, един от шайката пияници пред търговския център, дето не дават мира на пешеходците по главната улица.