Червения вълк [bg]

Разбира късно грешката си. Крамне го поглежда с досада. Пет пари не дава за тяхното сливане.

— Всички ли са тук? — пита той, като се извръща. — Да почваме тогава. Петък е все пак.

Томас изважда документацията си. Не смее да се огледа, за да види дали някой е забелязал конфузната ситуация.

Естествено, Крамне открива заседанието; Министерството на правосъдието е винаги най-отгоре. После думата взема Томас, излага събраната съвместно информация, като набляга на това, че анонимните заплахи срещу политици застрашават демокрацията, и набелязва предлаганите изменения.

— Мисля, че е нужно да направим проучване на общественото мнение — заключава той. — Проблемът засяга всички. Не само всеки политик, но и всеки гражданин. Трябва да стане ясно, че той е от всеобщ характер. Как гледа нашето общество на подобно насилие или на заплахата от такова? Кои ценности ще използваме, за да го неутрализираме? И ще успеем ли при нужда да изменим тези ценности чрез обществената кампания?

Отгръща страница с ясно съзнание, че е център на тяхното внимание.

— По мое мнение следва да предизвикаме медиен дебат — заявява Томас. — Да се опитаме да повлияем върху общественото мнение чрез традиционни средства. Статии, които представят местни политици като герои на нашето време, примери с лица, които се борят срещу десния екстремизъм и анархистите в малки селища, но без да преувеличаваме и насаждаме безпочвени страхове у хората, които едва сега започват да навлизат в политиката…

Без много бавене е учредена работна група по въпроса под ръководството на Томас.

Той приключва с вица за общинския съветник от Йемтланд, с който има успех при всяко събиране, заседанието е закрито и всички живо потъват вдън земя за броени минути.

Петък следобед е все пак.

Остава с документите в ръце, започва да ги подрежда, а София събира оставените от участниците материали. Томас не знае как да подходи към обстоятелството, че я е пренебрегнал и представил цялата работа като собствена идея. А тя е толкова негова, колкото и нейна, също като тази за общественото допитване.

— Добре мина, трябва да призная — обажда се тя. — Представи се фантастично днес.

Той я поглежда с изненада, усетил капки пот да избиват по челото му.

Тя няма вид на разочарована, даже напротив. Очите и греят.

— Благодаря — отвръща Томас.

— Бива те да представяш нещата и да достигаш до нужното решение — продължава жената, като прави още една стъпка към него. — Успя да спечелиш всички на своя страна, даже правосъдния.

Поглежда надолу притеснен.

— Това е важен проект.

— Знам — отвръща тя — и се вижда, че ясно разбираш това. Че истински вярваш в онова, което вършиш. Толкова е приятно да се работи с теб…