Червена мъгла [bg]

— Ще каже всичко това, или вече го е казала? — питам, оставям вилицата си и я поглеждам.

Апетитът ми се изпари. Не бих могла да преглътна и хапка.

Ако не знаех коя е Джейми Бъргър, щях да си помисля, че е адвокатката на Дон Кинкейд и ме е подмамила в Савана, за да ми го съобщи. Но знам, че не е вярно.

— Ще го каже и го е казала — отговаря Джейми като си взема салата от водорасли с пръчиците за хранене. — На адвокатите си, а и в писмата си до Катлийн Лоулър. Затворниците могат да пишат на други затворници, ако са им роднини. Дон е достатъчно умна, за да започне да се обръща към Катлийн с „мамо“. Започва с „мила мамо“ и завършва с „любящата ти дъщеря“ — казва Джейми, сякаш е виждала писмата, което не е невъзможно.

— Катлийн също ли й е писала? — питам.

— Твърди, че не е, но лъже. Сигурна съм, че не искаш да го чуеш, Кей, но Дон Кинкейд играе страхотна роля. Гениален учен с трайно увреждане на ръката, страдаща от психически и емоционални проблеми вследствие на травмата, описана като „сериозно нараняване на главата с продължаващи последици“.

— Симулантка.

— Красива, чаровна и наранена. Страда от халюцинации и нарушени познавателни способности, поради което била прехвърлена в „Бътлър“.

— Симулира.

— Адвокатите й те обвиняват за всичко това и може да очакваш да заведат гражданско дело срещу теб — казва Джейми. — Контактът ти с майка й днес, а и в миналото, бе крайно неразумен. Само засилва съмненията в действията ти.

— Контакт, който ти организира. — Напомням й, че не съм глупачка. — Тук съм заради теб.

Очевидно Джейми е искала да съм в неизгодно положение.

— Никой не те е принуждавал да идваш тук.

— Нямаше нужда — отвръщам. — Знаела си, че ще го направя, затова си го организирала.

— Е, определено смятах, че може да дойдеш, но ти препоръчвам да не осъществяваш отново контакт с Катлийн. Абсолютно никакъв — съветва ме Джейми, сякаш сега е мой адвокат. — Смятам, че наказателното дело срещу теб е преувеличение, но се тревожа за гражданското.

— Ако крадец се нарани, докато обира къщата ти, започва да те съди — отговарям. — Всеки съди. Гражданските дела са новата национална промишленост — станали са неизбежен резултат от всяко престъпно действие. Първо някой се опитва да те обере, изнасили или убие. Или пък успява. А после съди теб или наследниците ти.

— Не се опитвам да те дразня, да те плаша или да те поставям в компрометиращо положение — уверява ме Джейми и оставя пръчиците и салфетката в празната си чиния.

— Разбира се, че се опитваш.

— Мислиш, че блъфирам.