Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Запали реката [bg]
Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Запали реката [bg]

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 181
Перейти на страницу:

Дребният инцидент трогна Гърни така, че му беше трудно да намери думи.

Силният мирис на бензин изпълни неподвижния въздух.

— Това с преливането постоянно ми се случва — неловко увери той.

Ким не отговори.

— Може ли да окося ливадата вместо вас?

— Какво?

— Вкъщи кося предимно аз. Харесва ми. Ще ви остане едно задължение за вършене по-малко. С удоволствие ще го направя!

Ким погледна детектива и запримигва, за да прогони сълзите.

— Много мило от ваша страна. Но трябва сама да се справя с всички задължения.

Помежду им се възцари мълчание.

— Приятелите на Джон от управлението идвали ли са да ви видят? — попита Гърни.

— Неколцина наминаха. Отпратих ги.

— Не ги искате тук, така ли?

— Не мога да понеса дори да ги гледам, докато не разбера какво се е случило.

— Не вярвате на никого в управлението?

— Не. Само на Рик Лумис.

— Той по-различен ли е от останалите?

— Рик и Джон бяха приятели. Съюзници.

— Съюзници ще рече, че са имали врагове.

— Да. Имаха.

— Знаете ли имената на враговете им?

— Боже, колко ми се ще да ги знаех! Но Джон умееше да оставя на прага грозните подробности от работата си. Според мен смяташе, че прави живота ми по-лесен, като таи всичко в себе си.

— А знаете ли дали Рик Лумис е споделял подозренията на съпруга ви за онова, което се случва в управлението?

— Така мисля.

— Той помагаше ли му да прегледат старите случаи?

— Работеха заедно върху нещо. Знам, че звуча безнадеждно неясно… — Ким въздъхна, вдигна капачката на тубата и я завинти на мястото й. — Ако искате да влезете, ще направя кафе.

— С удоволствие бих пийнал една чаша. И искам да науча повече за съпруга ви — всичко, което пожелаете да споделите. Ще ми се да разбера какъв е бил…

Веднага щом го каза, Гърни забеляза в очите на вдовицата отзвука от използваното минало време — бил. Прииска му се да бе потърсил по-подходящ израз.

Ким кимна, избърса ръце в джинсите си и го поведе през ливадата към къщата.

Задната врата водеше към тесен коридор и определено често използвана кухня. На пода до мивката се въргаляше счупена чиния. Военното яке, което жената бе носила по време на посещението си в къщата на Гърни, беше преметнато през облегалката на един от столовете. Масата беше затрупана с безредна купчина хартия. Ким се огледа объркано.

— Не осъзнавах… какъв хаос. Нека просто… — и замлъкна.

Събра хартията и я отнесе в съседната стая. Върна се, взе якето и отнесе и него. Изглежда не забелязваше счупената чиния. Посочи един от столовете и Гърни седна. Вдовицата разсеяно изпълни ритуала по зареждане на кафемашината.

Докато се свари кафето, тя постоя, загледана през прозореца. Когато стана готово, наля една чаша и я донесе на масата.

Седна срещу Гърни и се усмихна по начин, който му се стори непоносимо тъжен.

— Какво искате да знаете за Джон?

— Какво беше важно за него. Амбициите му. Как е попаднал в участъка в Уайт Ривър. Кога е започнал да се чувства неудобно тук. Всякакви намеци за проблеми — преди есемеса, които може да са свързани със случилото се.

Ким го изгледа продължително и замислено.

— Интересни въпроси.

— В какъв смисъл?

— Нямат нищо общо с теорията на полицейското управление, че нападението е било политически акт на черните радикали.

Гърни се усмихна на вниманието на вдовицата към детайла.

— Теорията им се разглежда от техните хора. Няма смисъл да се върви по същия път.

— Имате предвид по същата задънена улица?

— Твърде рано е да се каже — той отпи от кафето. — Разкажете ми за Джон.

— Той беше най-милият и най-умният съпруг на света. Срещнахме се в колежа. В Итака. Джон следваше психология. Много сериозен. Много хубав. Оженихме се веднага след завършването. Той беше взел щатския полицейски изпит и няколко месеца по-късно влезе в академията. По това време вече бях бременна. Всичко като че ли вървеше добре. Завърши пръв в класа си. Животът беше съвършен. После, месец след раждането на детето ни, имаше автомобилна катастрофа. Тя не оцеля… — Ким млъкна, прехапа долната си устна и се надигна от стола. Изправи гръб, преди да продължи. — Джон прекара следващите три години като щатски рейнджър. В свободното си време взе докторантура по криминология. Горе-долу по това време наеха Дел Бекерт да разчисти полицейското управление в Уайт Ривър. Голямо впечатление направи — изгони много хора с обвинения в корупция, докара свежа кръв… — Вдовицата се поколеба. После продължи тъжно, може би дори горчиво. — Образът, който Бекерт създаваше — измитане на мръсотията, прочистване на управлението… Мисля, че това предизвика Джон. Така че той се премести от Ню Йорк в предполагаемо прекрасното ново полицейско управление в Уайт Ривър.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)