Запали реката [bg]

— Така ли?

Детективът не коментира.

— Не съм ви виждал досега. Искате ли да ми покажете някакъв документ?

Гърни извади портфейла си и показа документите, които бе получил от Клайн.

Полицаят ги прегледа със скептична гримаса.

— Окръжната прокуратура, а? Познавате ли Джими Крендъл?

— Единственият, когото познавам там, е Шеридън Клайн.

Ченгето замислено смукна през зъби.

— Е, проблемът е, че това е забранен район, така че трябва да ви помоля да си тръгнете.

— Забраната се отнася и за следователите на окръжния прокурор, така ли?

— КДПРИ важи за всички.

— Какво е КДПРИ?

— Контрол на достъпа на първичната разследваща институция.

— Интересен акроним. Местно изобретение ли е?

Ченгето започна да почервенява от шията нагоре.

— Не водим дискусия. Имаме процедура и тя изисква да напуснете. Ако пожелае, вашият окръжен прокурор може да се оплаче на моя началник по всяко време. Ако искате да ни влезете в периметъра, първо вземете разрешение. А сега си преместете колата, преди да накарам да я вдигнат!

Зачервен и с присвити очи, полицаят проследи как Гърни обръща колата и тръгва обратно към центъра на Уайт Ривър.

Пет минути по-късно детективът се озова пред унилото безцветно полицейско управление и паркира до големия черен джип на Клайн. Докато слизаше от колата, телефонът му звънна. Номерът беше скрит.

— Гърни на телефона.

— Обажда се Рик Лумис. Ким Стийл каза, че искате да поговорим. Даде ми номера ви… — гласът отсреща беше млад и сериозен, с осезаем акцент от централните щати.

— Тя обясни ли ви кой съм и каква точно е ролята ми в случая?

— Да, обясни ми.

— И вие желаете да обсъдим… събитията… които двамата с Джон сте проучвали?

— До известна степен. Но не по телефона.

— Ясно. Колко скоро е възможно да се видим?

— Днес почивам, но трябва да се погрижа за някои неща. Да подготвя градината за садене. Какво ще кажете за три и половина в закусвалнята „Лъки Ларвейшън“? В Анджайна е. На старото кръстовище на шосе 10.

— Ще го намеря.

— Добре. Ще се видим в три и половина.

— Рик, само още нещо. Има ли някой друг, с когото би трябвало да поговоря… за ситуацията?

Полицаят се поколеба.

— Може би. Но първо ще се обадя тук-там.

— Добре. Благодаря.

Гърни пъхна телефона обратно в джоба си и влезе в управлението.

Зае обичайното си място на дългата маса в мрачната конферентна зала. Заслуша се в непрестанното бръмчене от тръбите на флуоресцентното осветление — звук толкова привичен в стария му нюйоркски участък, че за момент се почувства отново там.

Клайн му кимна. Миг по-късно Торес влезе в залата с лаптопа си — напрегнат, но целеустремен. В края на масата шериф Клуц шаваше с пръсти, все едно дирижира миниатюрен оркестър. Изражението в суровия поглед на Бекерт не подлежеше на разгадаване.