Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Запали реката [bg]
Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Запали реката [bg]

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 181
Перейти на страницу:

Детективът реши, че тази дребна история със снимките е съвсем отделна от решението му по цялостното дело, благодари на Торес и каза, че ще чака имейла. Приключи обаждането, слезе от колата и влезе в къщата.

Според стария часовник с махало на кухненската стена тъкмо минаваше пет.

Гърни извика Мадлин по име. Не получи отговор. Знаеше, че днес не е на смяна в клиниката; ако я бяха извикали, щеше да му остави бележка на вратата.

Излезе отново навън и провери местата, на които обичаше да си намира работа — цветните лехи, аспержите, сглобяемата оранжерия, която бяха изградили в ранна пролет, за да изпреварят краткия сезон на растежа в централните части на щата.

Отново я извика. Заобиколи къщата и погледна през горното пасище към края на обграждащата го гора. Единствените живи твари пред очите му бяха далечните лешояди, които се издигаха с въздушните течения над хребета.

Реши да се върне вътре и да звънне на мобилния й. Но точно тогава я зърна да се изкачва от долното пасище откъм езерото. Забеляза нещо различно в походката й, в крачката й липсваше обичайният ентусиазъм. Когато се приближи, видя, че изражението й е почти мрачно. А след това Мадлин стигна до него и в очите й проличаха следи от скорошни сълзи.

— Какво има? — попита той.

Тя се озърна несигурно и накрая спря поглед върху двойката дървени столове, обърнати един към друг в средата на каменното патио.

— Може ли да поседнем малко тук?

— Разбира се. Случило ли се е нещо?

Когато седнаха, коленете им почти се докосваха, а тя затвори задълго очи, сякаш се опитваше да подреди мислите си.

— Мади? Какво е станало?

— Ким Стийл беше тук.

— Какво искаше?

— Донесе мобилния телефон на съпруга си.

— Оставила ти го е?

— Да.

Гърни изчака съпругата си да продължи, но тя не го стори.

— Посещението й е било… разстройващо?

— Да.

— Заради случилото се със съпруга й?

— Заради това какъв човек е бил той — Мадлин преглътна. — Бил е като теб.

— И си мислиш… че случилото се с него може да се случи и с мен?

— Да… — След малко тя продължи: — Описваше го като… точно така бих описала и теб. Вярвал е, че да си ченге е добра професия, начин да си полезен. Вярвал е, че най-важното е да си на страната на правото.

Дълго време двамата седяха и мълчаха.

— Има и нещо друго — продължи Мадлин и избърса сълзите си. — Изгубили са дете.

Сърцето на Гърни изстина.

— Бебе. В автомобилна катастрофа.

— Исусе!

— Това сме ние, Дейвид, преди двайсет години. Единствената разлика е, че ти си жив, а съпругът й не е.

Вгледан в очите на жена си, Гърни ясно видя как силата на разпознаването й в болката на другата жена само е подсилила вчерашната настоятелност.

— Не исках да се забъркваш в това дело, да се заплиташ с Шеридън Клайн. Но сега не мога да спра да си мисля, че ако същото бе сполетяло теб…

— Щеше да искаш някой да направи нещо.

— Да. Някой добър, честен и достатъчно решителен, за да стигне до дъното… — Мадлин замълча и добави прочувствено: — Да. Щях да го искам.

18

Промяната във възгледите на Мадлин оказа силен ефект върху Гърни. Новото й решение му се стори като знак за освобождение. Щом тя си изясни приоритетите, за него те също станаха ясни. Задачата му беше просто да разгадае убийството на съпруга на Ким Стийл.

Останалото — прикритите мотиви на Клайн да го привлече на служба, съмнителните политически връзки и амбиции на Дел Бекерт, потенциалната расова война в Уайт Ривър — бяха важни, но второстепенни въпроси. Щяха да се окажат от значение само ако помогнат да се обясни смъртта на Джон Стийл.

След вечеря Гърни се оттегли в кабинета си с досието, дадено му от Клайн на паркинга, и с телефона, който Ким бе оставила на Мадлин. Първото, което направи, след като провери хронологията на обажданията и есемесите в телефона и откри, че са били изтрити с изключение на последното предупреждение, беше да се обади на личния номер на окръжния прокурор. Клайн вдигна незабавно, задъхан от притеснение.

— Да?

— Телефонът на Стийл е в мен.

— Съпругата му ти го е дала?

— Да.

— А ти… намери ли нещо в него? Нещо съществено?

— Нищо, освен последното съобщение.

— Колко бързо можеш да донесеш телефона при мен?

Гърни се изуми от начина, по който Клайн оформи въпроса си, особено от натъртването на „мен“. Зачуди се дали искането му е толкова категорично, колкото бе прозвучало.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)