Запали реката [bg]

Далеч от депресиращата обстановка в Уайт Ривър, провинцията тънеше в пасторално безвремие, което демонстрираше прелестите на ранния май. Стада говеда от породата „Блек ангъс“ пасяха по хълмовете. Черната пръст на прясно изораните царевични ниви се редуваше с ливади с изумрудена трева и маргаритки. Почти без да обръща внимание на красотата наоколо, Гърни прекара пътуването към дома в размисъл върху странните факти и в двата случая. При все решението си да се фокусира върху снайперисткото покушение, се оказа трудно да не мисли за коментарите на Трешър за побоя и жигосването.

Когато стигна до тесния път, водещ към имота му на хълмовете, прехвърли вниманието си върху по-сериозен проблем. Беше казал на Мадлин, че ще премисли дали да задълбочи връзката си с Клайн, и изпитваше желание да вземе решение. От едната страна бяха все по-предизвикателната ситуация и необходимостта да се предотврати ескалация на насилието. Колкото и зловещо да звучеше, именно в този тип задачи детективът беше най-добър. От другата страна бе неудобството да работи за окръжния прокурор, което накланяше везните в обратна посока.

Гърни имаше чувството, че е заседнал в хватката на нерешителността. Наканеше ли се да заключи, че важността на случая натежава спрямо риска да се довери на Клайн, се намесваше споменът за въпроса на Мадлин: Боже мили, Дейвид, на коя планета това би се сметнало за добра идея?

Докато детективът паркираше пред старата фермерска къща, все още в двубой с дилемата, телефонът му звънна.

— Гърни на телефона.

— Благодаря, че вдигна. Марк Торес се обажда. Имаш ли свободна минутка?

— С какво мога да съм ти полезен?

— Обаждам се по повод на снимките, направени от Пол Азиз и Уилард Парк. Чудех се дали искаш да ги видиш.

— Снимките, които ни показа днес на събранието?

— Показах само онези, които смятах за най-важни. Пол направи над двеста кадъра. Преди да предам картите памет на комисар Бекерт, свалих всичко на лаптопа си.

— И искаш да попаднат у мен?

— Както знаеш, вече съм отстранен от случая „Джордан-Тукър“, за да се съсредоточа върху стрелбата по Стийл. Но прецених, че ти все още имаш интерес и към двата случая и снимките може да са ти полезни.

— Не смяташ ли, че Бекерт ще ги сподели с мен?

Торес се поколеба.

— Не мога да коментирам.

Гърни се почуди дали Торес не страда от същото недоверие спрямо хората от полицейския участък, което явно бе заразило и Клайн. Във всеки случай нямаше да навреди да хвърли едно око на снимките на Азиз.

— Как предпочиташ да ми ги предадеш?

— Чрез програма за споделяне на файлове. Веднага щом кача папката, ще ти изпратя линк.