Запали реката [bg]

Автор: Вердон Джон
Серия: Дейв Гърни #6
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: СофтПрес
ISBN: 978-619-151-458-8
Переводчик: Елена Павлова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.

Перейти на страницу:

— Кога осъзна, че може да не е толкова съвършено, колкото си е въобразявал?

— Беше постепенно. Отношението му към работата се промени. Помня как помрачня преди година, след убийството на Лакстън Джоунс. След това… у него се появи напрежение, каквото преди не съществуваше.

— А напоследък?

— Влошаваше се.

Гърни отново отпи от кафето.

— Казахте, че има диплома по психология и криминология?

Ким кимна и почти се усмихна:

— Да. Харесваше работата си и обичаше да учи свързани с нея неща. Всъщност тъкмо беше започнал да посещава лекции по право.

Гърни се поколеба.

— Бил е обикновен патрулен полицай, нали?

В погледа на Ким заблестя бойна искрица.

— Имате предвид просто обикновен патрулен полицай, а? Питате защо не се е напъвал за повишение?

Той сви рамене.

— Повечето полицаи, които познавам и са се стремили да вземат дипломи…

Тя го прекъсна:

— Старали са се да се образоват заради амбиции в кариерата? Истината е, че Джон има… имаше… страхотна амбиция. Но не за повишения. Искаше да бъде на улицата. Към това се стремеше. Дипломите и цялото четене… правеше го, за да е възможно най-добър в работата си. Амбициите му бяха да води честен, полезен и позитивен живот. Това беше всичко, което… — Вдовицата наведе глава и се разрида. След няколко минути, когато поредната вълна от скръб се изчерпи, седна по-изправена в стола и избърса очите си. — Имате ли други въпроси?

— Знаете ли някога да е получавал заплахи или намеци за проблеми, като изключим текстовото съобщение?

Ким поклати глава.

— Ако нещо ви хрумне…

— Ще се обадя. Обещавам.

— Добре. И последно. Смятате ли, че Рик Лумис ще се съгласи да говори с мен?

— Сигурна съм, че ще говори. Но ако питате в смисъл колко откровен ще бъде за онова, върху което работеха двамата с Джон, нямам представа.

— А имате ли желание да му се обадите, да му кажете кой съм и че бих се радвал да се видя с него?

Ким наклони глава с интерес:

— Искате да му кажа, че трябва да ви има доверие?

— Просто му кажете каквото прецените. Зависи изцяло от вас.

Гърни посрещна погледа й и за момент имаше същото чувство, което го сполиташе и с Мадлин — че надзърта право в душата му.

— Да — съгласи се Ким. — Ще го направя.

Към края на посещението при Ким Стийл вибрацията на телефона осведоми Гърни за обаждане. Пропусна го, за да не прекъсва емоционалния поток на разговора им.

Сега, на връщане към магистралата, спря на затревения банкет на Фишърс Роуд и изслуша съобщението. Беше от Шеридън Клайн. Не си даде труд да се представя — надутият му леко носов глас беше достатъчен да го познаят.

„Надявам се скоро да получиш съобщението. Имаме промяна в графика. Събранието току-що беше преместено за дванайсет. Голям пробив. Точно по обед. Бъди там!“

Гърни си погледна часовника — 11:04.

Прецени, че ако няма движение, може да стигне до Уайт Ривър в единайсет и половина. При все предишното си решение да избягва конфликта с полицейското управление, като стои далеч от местопрестъплението, все пак се изкушаваше поне да мине оттам с колата — да добие чувство за мястото, което бе видял на видеото.

Както се очакваше, нямаше движение. Беше само 11:29, когато слезе от магистралата. Изходната рампа за Уайт Ривър водеше до шосе, което се спускаше от зелените гори и ливади към област на сътворен от човешка ръка упадък. Гърни мина покрай големите ръждиви конвейери на затворилата каменоломна „Хендсъм Брадърс“ и влезе в самия град, където смрадта на дим и пепел започна да се усеща в колата.

От картата на Уайт Ривър детективът помнеше как са разположени основните улици на града и лесно стигна до булеварда към „Гринтън“, прозорците на сградите от двете му страни бяха покрити със заковани дъски, а пътят водеше директно до Уилард Парк.

Гърни зави по улицата, която минава край парка, и скоро стигна до барикада от жълти прегради, на всяка от които имаше предупреждение: „Не преминавай“.

Остави колата си там и мина между преградите. Продължи пеша към кръглия участък, по-агресивно ограден с двойно заграждение от жълта полицейска лента. Забранената зона обхващаше края на поляната, където се бе провела демонстрацията, огромен бор, чиито най-долни клони бяха на поне пет-шест метра над земята, и част от тротоара. На тротоара имаше голямо червеникавокафяво петно с неправилна форма.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?