Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Да му се не види, Пит! — отговори бащата на тези негови възражения. — Нима ще се покажеш такъв глупак, че да оставиш три хиляди годишно да излязат вън от семейството?
— Какво са парите в сравнение с душите ни, сър? — продължи мистър Кроли.
— Искаш да кажеш, че старата дама няма да ти остави нищо, така ли?… — И, кой знае, може би мистър Кроли наистина имаше тъкмо това предвид.
Старата мис Кроли положително не беше от нечестивите. Тя си имаше уютна къщичка в Парк Лейн и тъй като през лондонския сезон ядеше и пиеше повече, отколкото трябваше, през лятото отиваше в Хароугейт или Челтнам, Тя беше най-гостоприемната и най-весела стара девица и казваше, че на младини е била красавица (много добре знаем, че всички стари жени са били красавици на младини). По онова време минаваше за голям радикал и bel esprit [21]. Бе живяла известно време във Франция (където казват, че Сент Жюст събудил у нея нещастна страст) и оттогава нататък бе придобила слабост към френските романи, френската кухня и френските вина. Четеше Волтер и знаеше Русо наизуст; говореше с лекота по въпроса за развода и много енергично за правата на жените.
Тази достойна стара дама имаше голяма слабост към Родън Кроли още от времето, когато беше малко момче, изпрати го в Кеймбридж (за разлика от брат му, който беше в Оксфорд) и когато младият човек бе помолен от управата на първия университет да напусне, след престой от две години, тя му откупи служба в един гвардейски полк.
Този млад офицер бе едно съвършено конте, добре познато в града. Бокс, лов и каране на екипаж с четири коня бяха проявите на тогавашната британска аристокрация; и той беше деен участник във всички тези благородни спортове. При все че принадлежеше към Кралската гвардия, която стоеше на острова и чиято длъжност беше да се навърта около принц-регента, без още да е проявила храбростта си вън от отечеството, Родън Кроли се бе бил вече на три дуела, чрез които даде обилни доказателства за презрението си към смъртта.
— Както и за онова, което идва подир смъртта — би забелязал мистър Кроли, отправяйки приличните си на френско грозде очи към тавана. Той винаги мислеше за братовата си душа или пък за душите на онези, чиито мнения се различаваха от неговите. Това е един вид утеха, на която мнозина сериозни хора се отдават.
Глупавата, романтична мис Кроли, която никак не се ужасяваше от храбростта на любимеца си, имаше обичай винаги да заплаща дълговете му след всеки дуел и не даваше да се пошепне нито една думица против нравствеността му.
— Като се налудува, ще се умири — казваше тя — и освен това той струва много повече от онзи скимтящ лицемер — брат му.
Глава XI
Простотата на Аркадия
Освен тези честни хорица, които живееха в имението (чиято простота и селска чистота на нравите без друго показват преимуществото на живота на село пред живота в града), ние трябва да запознаем читателя с техните роднини и съседи в пасторския дом.
Преподобният Бют Кроли беше висок, представителен, весел, много по-популярен в окръга от брат си, баронета. Като ученик в колежа той беше един от състезателите в ежегодното надбягване с лодки и бе напердашил всички по-известни градски борци. Вкуса си към бокса и атлетическите упражнения той пренесе и в частния си живот. Не можеше да се случи някакво сбиване на разстояние от двадесет мили, на което той да не присъствува, нито надбягване, нито бал, нито състезание между платноходки, нито избори, нито официален обяд, нито въобще друг някакъв обяд в целия окръг, без той да си намери начин да участвува в него. Човек не можеше да не забележи кобилата му и лампите на кабриолета му на около двадесет мили от пасторския дом, когато се случеше да има някакъв прием във Фъдлстън, Роксби или Уошпот Хол, или пък у някой от лордовете на окръга, с които бе близък. Имаше чудесен глас; обичаше песента «Южен вятър и облачно небе» и при общо одобрение пееше соловите арии в хоровите песни. Ходеше на лов с хрътки, в костюм на квадратчета и беше един от най-добрите риболовци в окръга.
Мисис Кроли, жената на пастора, беше способна дребна женица, която пишеше черковните проповеди на преподобния. Тъй като имаше склонност към домашния живот, тя поддържаше реда в къщата до голяма степен само с помощта на дъщерите си и бе абсолютен монарх в пасторския дом, като благоразумно даваше пълна свобода на съпруга си вън от него. Той можеше да излиза и се прибира, когато си иска, и да се храни навън, когато пожелае, тъй като мисис Кроли беше пестелива жена и знаеше цената на портвайна. От самия момент, когато мисис Бют отвлече младия пастор на Куинс Кроли (тя беше от добро семейство, дъщеря на покойния лейтенант-полковиик Хектор Мак Тевиш, и двете с майка й решиха да превземат Бют, като успяха да сторят това в Хароугейт), тя беше благоразумна съпруга и добра домакиня. Въпреки грижите й обаче той винаги имаше дългове. Трябваше да изминат най-малко десет години, за да може да заплати сметките си в колежа, натрупали се, когато баща му беше още жив. В годината хиляда седемстотин деветдесет и някоя си, когато тъкмо се бе освободил от товара на тези задължения, той загуби при конни надбягвания и стана необходимо да направи заем при съсипателна лихва и оттогава нататък непрекъснато трябваше да се бори с парични затруднения. Сестра му помагаше от време на време с някоя и друга стотарка, но, разбира се, голямата му надежда бе смъртта й — при който случай «дявол да го вземе (имаше обичай да казва той), тя трябва да ми остави половината от парите си».
21
Остроумие.