Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Така че баронетът и брат му имаха всяко основание, което можеше да съществува между двама братя, да бъдат настроени един срещу друг. При безброй много семейни сделки сър Пит бе успял да спечели надмощие над Бют. Младият Пит не само че не ходеше на лов, ами взе, че направи един салон за религиозни събрания под самия нос на чичо си. Знаеше се, че Родън ще наследи главната част от имуществото на мис Кроли. Тези парични сделки — тези спекулации, свързани с живота и смъртта, — тези мълчаливи битки за бъдеща плячка, карат братята в Панаира на суетата да се любят горещо един друг. Аз от своя страна зная много случаи, когато банкнотата от пет лири стерлинги се е намесвала и е разрушавала една половинвековна привързаност между двама братя; и не мога да не се възхищавам, като си помисля какво чудесно и трайно нещо е обичта между хората.
Не може да се предположи, че пристигането на една такава личност като Ребека в Куинс Кроли, както и постепенното й ограждане от добрите чувства на всички живущи там, можеше да остане незабелязано от мисис Бют Кроли. Мисис Бют, която знаеше за колко дни там се изяжда един говежди бут, какво количество бельо се събира при голямото пране, колко праскови има на южната страна, колко лекарство е взела милейди през време на болестта си — тъй като за известни жители на провинцията тези неща могат да представляват много голям интерес, — мисис Бют, значи, не можеше да отмине възпитателката, без да разпита за всяка подробност от нейната история и характер. Между прислугата в пасторския дом и прислугата в имението винаги имаше добро разбирателство. В кухнята на първия винаги се намираше хубава чаша пиво за хората на имението, които обикновено получаваха оскъдно количество напитки — и дори нещо повече — жената на пастора знаеше точно колко малц отива за всяко буре бира в имението, тъй като между слугите на едното място и на другото съществуваха роднински връзки, подобни на връзките между техните господари. И по тези канали всяко едно от семействата научаваше съвсем подробно всичко, което вършеше съседното. Между другото можем да отбележим това като общо правило: когато вие и брат ви сте приятели, това, което той върши, ви е безразлично, а когато се скарате, всичките му действия ви стават известни, все едно, че сте му шпионин.
Така че много скоро след пристигането си Ребека започна да заема редовно място в бюлетините, които мисис Кроли получаваше от имението. Ето няколко извадки от тези бюлетини: «Черната свиня заклана — тежи толкова килограма — бутовете са насолени — ребрата и краката сготвени за вечеря. Мистър Крамп от Мъдбъри дошъл да разговаря със сър Пит за пращането на Джон Блекмор в затвора — мистър Пит на събрание (заедно с имената на всички присъствуващи) — милейди, както обикновено — малките госпожици с възпитателката.»
После пристигнаха други сведения: «Новата възпитателка си гледа добре работата — сър Пит е много любезен с нея — също и мистър Кроли — чете й разни трактати…»
— Горкото изоставено момиче! — каза дребничката, чернолика мисис Бют Кроли.
Най-после дойде съобщението, че възпитателката «се е наредила добре с всички», пише писмата на сър Пит, върши му работата, съставя му сметките — управлява цялата къща: милейди, мистър Кроли, момичетата и всички останали — на което мисис Кроли заяви, че тя е едно хитро, дръзко момиче и сигурно има ужасни намерения. По този начин онова, което се случваше в имението, стана главната тема на разговори в пасторския дом и острите очи на мисис Бют долавяха всичко, което ставаше в неприятелския лагер — всичко и много друго, освен него.