Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Черно-бялата снимка изобразяваше гол женски труп, подпрян на лакти и колене с високо вдигната задница. Китките и глезените бяха завързани, а главата бе жестоко извъртяна настрани, тъй че лицето надничаше през дясното рамо. Подът беше покрит с килим, а на малката масичка до тялото имаше купчина списания. Очевидно бе, че мис Кътбърт не е убита в тази поза, и отново ми хрумна, че тялото е нагласено по този безсрамен начин от убиеца като предизвикателно послание към полицията, своеобразен начин да каже: „Никога няма да ме хванете.“ Жертвата беше млада брюнетка със синини на няколко места по тялото и лице, застинало в изражение на неописуем ужас.
— Не я познавам — каза Джанет на лейтенант Мартин и хвърли снимката на бюрото му.
— Нито аз — обадих се аз.
— Моля ви, погледнете още веднъж.
Той ни подаде друга снимка — цветна, в месингова рамка, на която млада жена в академична тога стискаше диплома, застанала между мама и татко, грейнали от гордост и надежда. Очевидно я беше отмъкнал от апартамента на мис Кътбърт. Но на кого му пука? Не и на нея във всеки случай.
Макар и не ослепителна красавица, Джулия Кътбърт беше хубавичка, стройна, с млечнобяла кожа, но според мен малко мечтателна и лековерна. Имаше онзи вид на току-що пристигнало селско момиче, по който дебнещите сводници разпознават още на автогарата избягалите хлапачки, а следващата спирка е право в сърцето на кошмара. Защо ли невинният вид е почти винаги покана за злото?
— Не, не я познавам — повтори Джанет.
Аз също кимнах.
— Е, извинявайте, че ви разкарах дотук — каза Мартин. И то по такъв повод. — Той посочи полицейската снимка и добави: — Трябваше да съм сигурен.
— Изобщо не ни затруднихте — отвърна Джанет. — Дошла съм, за да помогна по всеки възможен начин. Кога е била убита?
— Снощи около девет часа. — Той сведе поглед към снимката на мис Кътбърт. — Имала проблеми с водопровода и тази сутрин домоуправителят влязъл в апартамента й.
Джанет допълни:
— Което означава, че убиецът е знаел къде живее. Също както е знаел колата на Лайза?
— Не прибързвайте с извода, че убиецът е един и същ.
— Но вие очевидно смятате точно така.
— Да не надценяваме приликите. — Мартин въздъхна, разтърка чело и настоя: — За момента всеки извод би бил прибързан.
Което в превод от полицейски език означаваше: „Да, същият е.“ Мартин ми се струваше откровен и честен човек и неговата подчертана сдържаност, или както казват цивилните, опашата лъжа, беше разбираема. Ако широката общественост узнаеше, че из града броди на воля убиец и сексуален маниак, работата му щеше да стане сто пъти по-трудна.
— Някакви улики в апартамента? — попита Джанет.
— Точно това е най-странното — отбеляза Мартин. — Той е почистил след себе си. Избърсал е масите и дори е пуснал прахосмукачка. Но криминалистите откриха влакна от облекло, следи от изнасилването — по-точно сперма — и кожа под ноктите на жертвата. Лабораторията работи в момента по резултатите. След няколко дни ще разполагаме с неговата ДНК и ще проверим в архивите.
Джанет се озърна към Спинели и каза:
— Значи е носил ръкавици?
— Да — потвърди Мартин. — Ръкавици от еленова кожа.
Бинго! Същият тип.
— И без съмнение вие ще пратите лабораторните резултати на ФБР? — обадих се аз.
— Стандартна процедура при случаи от подобен характер.
— Изнасилването? — попита Джанет. — Само вагинално ли е било?
— Не сме сигурни. Пратихме в лабораторията намазки от всички отвърстия. — Той посочи снимката и добави: — По гърба й имаше сперма. Ето тук.
Джанет предположи:
— Което подсказва, че изнасилвачът може да е мастурбирал върху нея? Или може би е имал неволна еякулация?
— Или я е омазал, или не е улучил точното място. Могат да се предложат редица правдоподобни обяснения. Ще разберем, когато приключат в лабораторията.
— Междувременно — казах аз — имате две убийства за три вечери. Нападенията са станали приблизително по едно и също време, а пречупените вратове и ръкавиците от еленова кожа подсказват, че човекът е същият.
Мартин отговори:
— Това са косвени улики. За изводи още е твърде рано.
— Което подсказва наличие на система — упорито продължих аз — и навежда на много грозни изводи. Нашият убиец може да се е разлудувал. Може да има предварително набелязани жертви…
— Няма причина да… — започна Мартин.
— И — прекъснах го аз — ако е човек на навика, а в девет вечерта го прихващат дяволите, след около трийсет минути можем да очакваме поредното изпълнение.