Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Значи няма нищо конкретно?
— Няколко заплашителни писма. — Той помълча и добави: — Разчуе ли се веднъж, че имаш пари, разни смахнати изроди налитат като мухи. Би било глупаво да не се защитя.
— Леле, колко е гадно да си богат, а?
— Не, Шон. — Той ми намигна. — За нищо на света не бих се отказал.
Бяха минали по-малко от пет минути, откакто мъжагата с издутината под мишницата ни доведе в задния двор, и ето че пак поехме обратно към разкошните седалки на лимузината. Пресметнете сами: като вземем предвид самолета, колата и хонорарното време на четирима адвокати, нашата триминутна раздумка с мистър Морис му бе струвала някъде към пет пъти повече от моята годишна заплата. Не ще и дума, богаташите са големи чудаци.
Щом самолетът се отдели от земята, затворих очи и се престорих на заспал. Разбира се, това е просто любезен начин да избегнеш разговорите. Нямах нищо общо с колегите си: Сали беше лукава и безсърдечна кучка; Бари — идиот, а Сай, когото всъщност харесвах, беше прекалено зает с алкохолните сокове и мис Джени.
Освен това исках да поразмишлявам за Джейсън Морис и неговите проблеми. Или по-точно за моите проблеми, свързани с неговите. Първо, той беше богат и можеше да изчука почти всяка мацка в Холивуд — внушителен списък от житейски блага, с каквито за жалост не разполагах. Добре де, животът не е честен, горе главата, Дръмънд. Списание „Форбс“ наскоро бе оценило състоянието му на четири милиарда и като надничам дълбоко в душата си, откровено признавам, че щом човек е натрупал такава камара презрени пари, заслужава званието „герой на капиталистическия труд“ и може да си позволи две-три авантюри или някой и друг дворец. А за благото на работниците си аз също бих извършил върховната саможертва да изтърпя уикенд на екзотичен остров заедно със стройна кинозвезда по бикини. Благородството задължава, нали така?
Добре де, да загърбим парите. Иначе той изглеждаше съвсем земен и непретенциозен човек, ако съдя по реакцията му на шегата за богатството, а ако вие държите да взимате тия неща на сериозно — като Сали, която се гърчеше от незадоволени амбиции на съседната седалка — ваша си работа. Той обаче не ги взимаше чак толкова на сериозно. На Уолстрийт напоследък е много популярна една лепенка за коли с лозунга: „Който умре с най-много играчки, печели“. Нищо подобно — според безсмъртните думи на Наполеон Бонапарт, печели, който има повече батальони. Добре би било мръсните капиталисти да запомнят това.
Що се отнася до Наш, наистина би било ненадминат връх на корпоративната глупост да наемеш бивш военен министър, за да получиш поръчка от министерството. Всички очакват точно това. Нали? Враждебно настроените критици биха изтъкнали, че ще го използваш именно защото глупостта е най-добрата маскировка. Хората обаче рядко са чак толкова хитроумни.
И накрая трябваше да поразмисля над тънкия лед на етиката, по който стъпвах сред цялата тази каша. Американската адвокатска асоциация би ми теглила голям пердах за подобно признание, но аз изпитвам простодушна потребност от морална яснота. Това ми допада в наказателното право — адвокатите навлизат в мелето, след като е извършено престъпление, когато спорим само по въпроса кой ще грабне окончателната победа. В корпоративното право, ако клиентът реши да прескочи чертата между законното и не съвсем законното, можеш да се окажеш вързан за него. Учебниците наричат това съучастие и подпомагане на престъпление. Отгоре на всичко цялата работа е в административната област, където законите са размити и неясни, а въпросът се свежда до борба между алчни копелета за няколко долара в повече.
Е, къде беше моралната яснота в случая с Джейсън? Съществуваше ли изобщо? След няколко минути жонглиране с пословичните „за“ и „против“ стигнах до извода, че „Морис Нетуъркс“ предлага необходима услуга на значително по-ниска цена от конкурентите. Ако така се спестяваше малко суха пара, за да купим например повече самолети и танкове за нашите храбри момчета и момичета на бойното поле — какво пък, както се казва, и вълкът сит, и агнето цяло. Нали?
След като изясних този въпрос, умът ми тутакси се насочи към една друга мъглява тема. Джанет ми бе позвънила тази сутрин и аз приех вечерта заедно да претърсим апартамента на Лайза. Нямах представа какво очаква да открие и дали изобщо има нещо за откриване. Тя обаче изглеждаше странно нетърпелива да отиде там — час по-скоро, — което породи в душата ми странното подозрение, че знае нещо конкретно и напълно неизвестно за мен.