Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Мога да си представя.
— Работим в цяла Западна Европа. Зоните на най-усилена дейност са Германия и Франция. Затова пътувам много. Някои немски индустриалци са доста притеснени от появата на загадъчната организация „Сигфрид“.
— Имате предвид опасността тя да реши да се финансира по този начин?
— Именно. Още веднъж ви напомням — тези сведения са строго поверителни. Не го забравяйте, защото вие също пътувате често.
— Професията ми ме е научила да си държа устата затворена. Да се върнем на пръстена — ще ме предупредите ли, преди да информирате полицията?
Туийд извади визитната си картичка на главен детектив по разследване на исковете, застрахователно дружество „Дженеръл и Камбрия“. На нея имаше само един телефон. Роузуотър прибра картичката в портфейла си.
— Доколкото разбрах, ще останете тук през следващите няколко дни — каза Туийд. — Така че ще мога да ви открия.
Роузуотър за пръв път се усмихна:
— Ще бъда на разположение. Смятам малко да се пошляя из околностите на този странен град. А сега е време да сляза за вечерята с Боб Нюмън.
След като напусна Туийд, Пола се отби за малко в стаята си, за да огледа външността си. В бара веднага откри младия мъж с тъмните очила, когото Нюмън бе описал. Седеше сам на една маса в ъгъла с чаша пред себе си. Пола изведнъж си спомни, че той бе седял там през цялото време на разговора им с Джийн Буржойн.
Тя се спря в средата на помещението, огледа се, сякаш се чудеше къде да се настани, и избра една свободна маса близо до французина. Седна с лице към него и кръстоса красивите си крака. Тъмните очила веднага я фиксираха. Собственикът им не се поколеба и миг. Стана и бавно се приближи до нея с чаша в ръка.
— Моля за извинение. Ако преча, ще си тръгна веднага. Сам съм в бара, затова си помислих, че можем да си правим компания. Ако, разбира се, не чакате някого.
Тя се усмихна:
— Никого не чакам. Заповядайте, бездруго сме отседнали в един и същ хотел.
— Първо ще ви донеса нещо за пиене — той остави чашата си. — Какво ще желаете?
— Вече пих шампанско. Предпочитам да остана на същото… Тя бе слушала внимателно, но не успя да открие и следа от някакъв акцент в гласа му. Той се върна с шампанското, седна до нея и вдигна чашата си.
— Наздраве! За прекрасната вечер!
— Наздраве! Страхувам се обаче, че няма да мога да ви отделя цялата вечер. Прекалено дълго разговарях с Джийн Буржойн. Преди малко бяхме в същия бар.
— Така ли? Коя е Джийн Буржойн?
— Известна светска дама. Скъпите списания често показват снимката й. Понякога я споменават и в клюкарските хроники. Току-що се е върнала от Франция. Вие бил ли сте във Франция?
— Извинете ме, доброто възпитание май ме е напуснало. Да ви се представя — казвам се Джеймс Сандърс…
— Пола Грей. В такъв случай вероятно не познавате Франция.
Бертие намести очилата по-високо на орловия си нос. Обърна се с лице към нея. Дразнеше я това, че не вижда ясно очите му.
— Между другото, тъкмо се прибирам от Париж…
Леми го бе учил да се придържа колкото се може по-близо до истината.
— Загубих си времето — продължи Бертие. — Това време на годината е мъртъв сезон за бизнеса.
— С какво се занимавате? О, извинете, въпросът ми е прекалено личен.
— Продавам корабно оборудване. На едро и на дребно — за частните купувачи. Все яхтаджии. Затова съм и тук. В Олдбърг е фрашкано с яхтаджии.
Тя кимна. Струваше й се, че тази употреба на разговорни изрази е малко пресилена, но не можеше да бъде сигурна.
— А тук бизнесът ви върви ли? По това време на годината? Той глътна половината от питието си.
— Надявам се да подготвя почвата за пролетта. Бизнесът ми е сезонен. През зимата можеш да срещнеш много хора, които биха се заинтересували, когато от нея остане само лошият спомен.
Той все още я наблюдаваше, а стъклата на очилата му приличаха на бездушни очи.
— Vous en voules un autre? — изведнъж попита Пола.
Произнесе го много бързо, като истинска французойка. Интересуваше се дали той би желал още едно питие. Бертие се наведе, сякаш понечи да стане, но после само се намести по-удобно на стола. Тя можеше да се закълне, че за миг лицето му се беше вледенило.
— Съжалявам — продължи Пола, — реших, че говорите френски, щом работите и във Франция.
Той се усмихна и разтвори силните си ръце.
— Знам, че трябва да го говоря, но не е така. Типично за англичаните, не мислите ли? Проклетите чужденци са тези, които трябва да знаят езика ни. И го знаят, между другото — поне хората, с които работя във Франция. Освен това аз най-често им показвам готови каталози на резервните части и оборудването. Така че е лесно. Всъщност какво ме попитахте?