Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Окей, Нюмън, достатъчно — извика Букенън. — Идвам горе при вас.
— Тогава кажи на шофьора си да угаси идиотските фарове. Фарът беше само един — огромен прожектор, монтиран на покрива на джипа. Уордън го изключи веднага. Букенън бързо изкачи насипа, извади фенерчето си и освети преобърнатата лодка.
— Можете да бъдете обвинени в повреждане на веществени доказателства.
— Откажи се — сряза го Нюмън. — Полицейските заграждения и знаците около мястото са вдигнати. Така че всеки може да си е играл с лодката.
— Все още държа да си поговоря с всички вас. Полицейския участък ли предпочитате или „Браднъл“, където съм отседнал?
— Не можеш да ни закараш в участъка — каза Нюмън все така агресивно. — И ти го знаеш. Но за „Браднъл“ нямаме нищо против. Стига да ни закараш дотам с джипа…
14.
— Та значи — продължи Букенън, разпитвайки Роузуотър, — дойдохте тук, за да видите къде е била удушена жена ви?
Бяха се събрали в спалнята на инспектора. Прозорците гледаха към улицата. Стаята на Туийд се намираше от другата страна на хотела, на долния етаж, но беше далеч по-просторна. Спалнята едва успя да побере толкова много хора — Нюмън, Пола, Уордън, плюс главния инспектор и Роузуотър. Нюмън гледаше навъсено, недоволен от грубия подход на Букенън.
— Точно така — отговори Роузуотър. — Съвсем естествена реакция, не мислите ли?
— Имате чин капитан от Военното разузнаване?
— Да, от Рейнската британска армия.
— Значи сте в отпуск? По домашни причини?
— Не! — Висок колкото Букенън, Роузуотър гледаше разпитващия право в очите. — Пътувам, когато пожелая, където пожелая.
— Необичайно за британски офицер. Кое ви позволява такава свобода на придвижване?
— Работата ми. Вече ви казах. Военно разузнаване.
— Ще ми обясните ли малко по-подробно?
— Не. Съображения за сигурност. Нямате право да ми задавате такъв въпрос.
Букенън въздъхна.
— Позволете да ви припомня, капитан Роузуотър, че съм зает с разследване на убийство.
— Не е необходимо да ми припомняте — сухо му отвърна Роузуотър. — А мога ли аз да ви напомня, че се касае за убийството на жена ми?
— Открихте ли нещо интересно, докато се занимавахте с онази лодка? — настоя Букенън.
— Нищо — веднага излъга Роузуотър.
— Не прекалявате ли с разпита? — намеси се Нюмън.
Той седеше на леглото до Пола. Роузуотър и Уордън бяха заели единствените два стола. Букенън крачеше из стаята и подрънкваше с монетите в джоба си. Спря пред Пола и я погледна.
— А вие какво правехте в блатата, мис Грей?
— Заведох капитан Роузуотър до мястото.
— Нима? — Букенън изрази гласно скептицизма си. — А как се запознахте с този офицер, работещ в Германия?
— Съвсем случайно. Познавах Карин. Веднъж се срещнах и с мъжа й — бях там на почивка. В Германия, искам да кажа.
— Нюмън, и ти сигурно случайно си попаднал тук.
— Не. Нарочно. Продължавам от време на време да интервюирам известни личности. Колкото да поддържам форма.
— Дори след като книгата ти „Крюгер — компютърът, който се провали“ стана международен бестселър и те осигури финансово за цял живот?
— Май лесно забравяш. Току-що ти казах — поддържам форма. Не обичам да се мотая без работа.
— Доколкото те познавам, това ти се случва рядко.
— Щом казваш…
Букенън изгледа с неприязън Пола, Нюмън и Роузуотър. Погледна часовника си и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— Можете да си вървите. И докато не съм забравил — благодаря за неоценимото ви съдействие…
— Саркастично копеле — не се сдържа Пола, докато вървяха към стълбите за техния етаж.
— Ами! Просто си върши работата — Нюмън погледна Роузуотър. — При това добре. Но ти се справи отлично. Просто отговаряше на въпросите му, без да добавяш нищо.
Роузуотър, който вървеше последен, се усмихна.
— Не беше толкова трудно. Често съм бил на неговото място при разпити на заподозрени. Искате ли да дойдете с мен в бара? Мисля, че сега мога да се справя с един скоч. Замръзнах, докато бяхме навън в блатата. Надявам се не си настинала, Пола?
— Не, бях добре облечена.
Пола спря, когато стигнаха на долния етаж.
— Боб, искам да се видя с един човек. Защо не си поговорите с Виктор без мен.
— Точно това и ще направим. Ще се видим за вечеря.
— Но ще ни липсва компанията ти — увери я Роузуотър. Пола се позабави, докато оправяше сгънатото палто, с което бе излязла навън. Минавайки покрай нея, Роузуотър й подаде нещо. Когато се отдалечиха, тя разтвори ръката си.
Държеше златния пръстен, който Виктор бе изровил от тинята. Отправи се бързо към стаята на Туийд, за да му докладва.