Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Изключи двигателя и веднага чу изстрелите на пушките. Стрелбата беше започнала, някъде зад грозната грамада на сградата. В края на двете редици спрени коли забеляза мерцедеса на Нюмън. Паркираните автомобили бяха поне двадесет — няколко модела БМВ, едно ферари и една ламборгини. Големи пари посещаваха Доулиш при състезанията по стрелба в имението му. Пола погледна часовника си — 11.50 ч. Десет минути по-рано. Обичаше да изважда от равновесие непознатите, с които имаше среща. Понякога така откриваше неща, които те биха искали да скрият.
Заключи колата, подмина стъпалата и тръгна към лявото крило на къщата. Отзад една широка поляна, оградена от борове, се спускаше към голям, вдаден в реката, пристан. Преброи около тридесет мъже с пушки — на различна възраст, до един облечени добре, дори контешки. Температурата бе все още малко над нулата. Пола носеше дълго до коленете велурено палто и копринен шал. Стрелците, застанали на края на поляната, не обръщаха внимание на дъжда от глинени късове, който се сипеше върху им, и продължаваха съсредоточено да свалят от небето черните дискове, въоръжени с дванадесеткалибрени пушки. Видя Марлър да се прицелва внимателно, когато нови пет чинийки полетяха нагоре. Не улучи три и в кратката тишина след изстрелите Пола дочу дрезгавия му глас.
— Не мога да ги сваля, проклетите…
„Не можеш ли! — помисли си тя. — Ако поискаш, ще свалиш всичко, което хвърчи!“
Шумът от ниско летящ хеликоптер я накара да погледне нагоре. Почти докосващ върховете на дърветата, той увисна за миг неподвижно, а после мина над покрива на къщата и се скри от погледа. Пола предположи, че е вертолет на бреговата охрана и се опита да види маркировката на машината. Не забеляза никакви отличителни знаци. От водостока на покрива й се хилеше главата на сатир.
— Онзи сладур горе май си пада по теб — обади се мутиращ глас зад гърба й.
Тя се обърна и видя едно младо голобрадо момче, което я разглеждаше с нескрит интерес. Държеше пушката си ефектно подпряна на рамото.
— Сигурно си от харема на негова светлост. Той е ей там — момчето кимна с глава. — Предполагам, че вече те чака, много е навит.
Пола го гледаше право в очите.
— Имам едно предложение — каза спокойно тя. — Иди се гръмни.
— Така да бъде.
Младият фукльо се отдалечи и Пола погледна натам, накъдето бе кимнал преди малко. Нюмън говореше на средно висок и набит мъж, облечен в костюм за езда. Доулиш слушаше с мрачно лице. Изведнъж хората на поляната утихнаха, сякаш усетили, че ще се случи нещо сериозно. Марлър застана зад Нюмън и запали цигара. Пола ясно чуваше разговора.
— Та какъв ви беше въпросът? — прогърмя гласът на Доулиш.
— Чух, че имате оръжейна фабрика наблизо. Предполагам, че тя е един от основните ви източници на доходи. Краят на Студената война сигурно ви кара да търсите нови клиенти. Или не съм прав? Може би се радвате, че най-после е възможен мир, дори това да сложи край на печалбите ви от войната?
— Бяхте поканен като гост на стрелбата — изсъска Доулиш, пъхнал ръка в джоба на бричовете си. — А сега се опитвате да вземете интервю. За „Шпигел“, казвате…
— Има ли конкретна причина да избягвате публичност? — продължи приятелски Нюмън. — Вие сте един от най-могъщите индустриалци на Запад. Казват, че можете да продавате оръжие на хора и места, за които друг не би и помислил. Вероятно имате контакти във върховете…
— Изходът е натам — прекъсна го Доулиш и посочи с пръст паркинга. — Ако след две минути сте още на моя територия, ще наредя да ви изпратят.
— Не тормозете хората си — каза усмихнато Нюмън. — Наемните ви убийци сигурно имат да свършат други мръсни работи.
— Убийци?
Доулиш пристъпи към Нюмън. Лицето му беше червено. Високо кръвно налягане? Пола не можеше да прецени.
— Ами да, така нареченият обслужващ персонал на стрелбата — продължи Нюмън. — Облекли сте ги така, че да приличат на местни хора. Обаче дрешките им са съвсем нови. Професионални телохранители, нали? Изритани от уважаващите себе си компании.
— Две минути…
Доулиш се обърна, огледа се и кимна на един едър мъж, който веднага дотича. Лордът явно не обичаше да губи времето си. Тръгна веднага към Пола и другият трябваше да върви редом с него, докато слушаше заповедите му. Тя успя да чуе само първата част от нарежданията.
— Свържете се с хеликоптера. Нюмън да бъде проследен. Кара един стар син мерцедес. Работата е важна. Ако се наложи, да му дадат един урок. Предупредиха ме за Нюмън, че…