Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Далече ли е? — попита той.
— След десетина минути ще стигнем…
Беше, много студено, въпреки безветрието. Пола се бе сгушила в палтото си, подплатено с кожа, а качулката топлеше главата й. На краката си имаше гумени ботуши. В същите ботуши двамата мъже до нея се бореха с мочурливата почва.
Стигнаха до мястото, където пътеката се раздвояваше — едното разклонение се връщаше обратно на пътя, а другото водеше към бента. Пола се подхлъзна върху тинята и почти падна. Роузуотър я пое през кръста, изправи я и й помогна да се изкачи върху бетонната стена. Зад тях Нюмън се спря — острият му слух бе доловил далечния шум от двигателя на някаква кола, който обаче се приближаваше. Звукът изминаваше дълъг път през злокобната тишина, увиснала над блатата. Нюмън можеше да чуе дори бученето на морето.
Роузуотър тръгна по тясната пътека върху бента. Блатата останаха в ниското отдясно, а пристанището — отляво, зад лабиринта от обрасли с трева поточета. Пола го следваше по петите, а Нюмън завършваше колоната, съжалявайки, че не е взел оръжие със себе си. Все още чуваше шума от превозното средство, приближаващо се през блатата.
Пола трепереше, но не от студ. С всяка измината крачка към мястото, където бяха открили тялото, й ставаше все по-зле. Тъмнината не помагаше. Тя не можеше да види дори малката горичка, която я беше скрила, докато убиваха Карин.
— Спри, Виктор — извика тя. Насочи лъча на фенерчето си надолу покрай стената на бента и освети неподвижната вода на един малък поток. Изведнъж замръзна на мястото си. В светлината от прожектора бе забелязала малката лодка, гниеща, с ребра, щръкнали като превитите кости на захвърлен в калта скелет. Беше си същата, както я видя тогава с трупа на Карин, оставен в нея. Изскърца със зъби и се насили да проговори.
— Тук я намериха…
Роузуотър насочи прожектора си към лодката и се затича към кея, пързаляйки се по стръмния насип. Наведе се и разгледа вътрешността. После остави фенера в тревата, хвана лодката, повдигна единия край със силата на обезумял и я преобърна върху меките туфи. Пола закри с длан устата си, за да не изкрещи. Нюмън нежно я хвана за ръката.
— Нека си го изкара — прошепна той.
Роузуотър отново бе взел прожектора и сега трескаво претърсваше тревата и буците кал, като ровеше земята с пръстите на свободната си ръка. Ръката изведнъж замръзна. Пола изтръпна. Много бавно Роузуотър обиколи с лъча един малък участък от тревата. Преди секунди действията му бяха напомняли на поведението на безумец. Сега движеше ръката си бавно, уверено и систематично. Пръстите му отново за миг замряха, а после хванаха нещо. Той разтвори длан и освети предмета върху нея. После стисна фенера под мишница и започна да търка с ръкавицата си нещото, за да го почисти.
Изкачи обратно насипа, а голата му ръка бе здраво стисната в юмрук. Застана пред Пола, разтвори юмрука и освети дланта си. Пола разгледа златния пръстен със знак. Взе го и го показа на Нюмън, а после и на Роузуотър.
— На Карин ли е?
— Не. Погледни диаметъра на халката. Карин имаше малки ръце с тънки пръсти. Познат ли ти е този символ?
— Лотарингският кръст. Френски е. През Второто световна война е бил символът на Дьо Гол за Свободна Франция.
— По големината съдя — каза Роузуотър, — че е паднал от ръката на убиеца. Открием ли собственика, открили сме и удушвача…
— Прибери го в джоба си! Веднага! — нареди Нюмън.
Колата бързо се приближаваше и шумът от двигателя изведнъж се бе усилил. Преди да успеят да се спуснат от другата страна на насипа, мощен и заслепяващ лъч светлина ги прикова на бента.
— Останете на местата си! — заповяда един познат глас. — Няма накъде да бягате. Повтарям, останете върху бента…
Нюмън вдигна ръка, за да предпази очите си от ярката светлина. Насочи прожектора си към пътеката под насипа. Колата представляваше джип, качен върху огромни гуми — единственото превозно средство, което би могло да прекоси коварните блата.
— Изключи проклетите фарове, Букенън — изкрещя в отговор Нюмън. — Тук сме, няма къде да ходим. Чуваш ли, Букенън?
— Главен инспектор Букенън, ако обичате — извика Уордън зад волана на джипа.
— Не ставай смешен, Уордън — прошепна му Букенън. Нюмън за пръв път чуваше флегматичния сержант да си отваря устата. Обърна се към Пола и Роузуотър и с цяло гърло направи коментара си:
— Ставали и чудеса! Той можел да говори!