Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:

След векове, прекарани в мир, експериментът на планетата Джиджо наближава трагичния си край. Шестте изгнанически раси, избягали там от Петте галактики, са открити от древни врагове. Ужасяващите джофури готвят планове за местните обитатели: програма за геноцид и насилствено размножаване с оглед на собствените им жестоки цели…
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 220
Перейти на страницу:

— Да се явиш след три мидури в апартамента ми за нови укори на следния адрес…

За щастие в този момент по улицата мина едър врииилх, сумтящ ритуални извинения на всички, които трябваше да се отдръпнат настрани пред двуметровите крачки на добродушния гигант. Когато врииилхът се провря помежду им, ксатинянинът прехвърли яда си върху него.

Хари се възползва от това и потъна в тълпата.

„Чао, котенце“, помисли си той. За миг му се прииска да е в състояние да излъчи псиобида. Вместо смирено да се засрами, предпочиташе да смачка фасона на ксатинянина — и навярно да намали броя на крайниците му, за да усъвършенства аеродинамиката на извънземния. „Надявам се, че някой ден пак ще се срещнем, този път на тъмна уличка без свидетели.“

Уви, самоконтролът беше първия критерий, взиман предвид от съвета Терагенс, преди да пусне който и да е неошим без надзор в огромния космос. Малкият и слаб земянитски клан не можеше да си позволи никакви инциденти.

„Да… и с какво ни помогна това?

Дадоха на делфините звезден кораб и виж какво направи ха хитрите рибоци. Предизвикаха най-тежката криза от Ифни знае колко милиона години насам.“

Честно казано, това караше Хари малко да им завижда.

Освен съществата, които бяха в Каззкарк по работа, по улиците и тунелите имаше и други — бегълци от места, опустошени от растящия хаос, авантюристи, алтруисти и мистици.

В последно време мистиците изглеждаха особено многобройни.

На повечето светове философските и религиозните въпроси се дискутираха спокойно, споровете се водеха поколения наред и дори се предаваха от патрони на клиенти в продължение на еони. Но сега Хари намери за безумни речите, произнасяни от мисионерите, които се бяха установили под купол шейсет и седем. Докато над главите им сияеха звездни купове и мъглявини, представители на най-известните вероизповедания предлагаха древна мъдрост в благоуханни павилиони — наследници, очакващи, трансцендентисти… и абдикатори, които не проявяваха видими признаци на оттегляне, докато облечените в червени роби дякони от десетина вида измъчваха минувачите с ортодоксалното си тълкуване на Завета на Прародителите.

Хари знаеше, че колкото и да се опитва, никога няма да е в състояние да проумее много от аспектите на галактическата цивилизация. Например как велики съюзи от разумни раси могат да враждуват в продължение на цели епохи заради незначителни догматични различия.

И не беше само той. Много от най-великите умове на Земята се бяха затруднявали с въпроси като например дали легендарната Първа раса е започнала цикъла на Ъплифта преди два милиарда години в изпълнение на предопределен физически закон — или заради свойство, присъщо на самоорганизиращите се системи в псевдоеволюционна вселена. Единственото, което Хари успя да разбере, бе, че повечето спорове се въртят около това как са станали разумни дишащите кислород и каква ще е съдбата им.

— Едва ли си струва да убиеш някого заради това — изсумтя той. — Или пък да те убият.

Но пък човеците също не можеха да се смятат за съвсем невинни. По време на дългата и мрачна изолация на Земята преди контакта те бяха изтребили безброй представители на собствения си вид заради още по-незначителни и неясни разлики.

— Това вече е нещо ново — замислено каза Хари, като спря в отсрещния край на купола.

Зад лъскавите павилиони на главните вероизповедания се бяха настанили по-неугледни секти, проповядващи необикновени възгледи от затворени със завеси ниши или дори направо на Великия път.

— Вървете си вий всички оттук! — изкряска мрачен наглед пий'ут със спирална шия и изцъклени очи. — Едно-единствено място предлага сигурност от идните бури. Туй е изворът, от който сте възникнали!

Хари трябваше да дешифрира еретичния смисъл в силно модулирания галактически три. Използването на събирателно-съчувствен падеж означаваше, че пий'утът говори за спасението на видовете, разбира се, а не на отделните им представители. Дори ереста си имаше граници.

„Дали иска да каже, че всяка раса трябва да се завърне на родния си свят? Мястото, където са еволюирали предразумните й предци и където са били осиновени от някой патрон?“

Или пък проповедникът имаше предвид нещо по-алегорично?

„Навярно иска да каже, че всяка верига на Ъплифт трябва да търси познания в собственото си наследство, отделно от другите. Това би означавало институтите да се разпаднат и всеки дишащ кислород клан да поеме по свой собствен път.“

Разбира се, Хари не беше достатъчно образован, за да тълкува галактянската теология, нито пък всъщност тя го интересуваше. Във всеки случай следващият проповедник беше по-забавен.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 220
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)