![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Донякъде ми помагаше присъствието на Сара Куулън. Тя също бе преждевремка — местна жителка на Джиджо, също като мен, потомка на престъпни заселници. И също като мен до тази година Сара никога не беше виждала звезден кораб и компютър. И все пак предложенията на младата жена се посрещаха с внимание. Командирите търсеха съветите й. Не изглеждаше объркана, докато обсъждаха „характеристиките на нишките в точката на прехвърляне“ или „пластовете на квантовата реалност“. (В случай че се чудите, с правописа се справя малкото ми пишещо устройство.) Така или иначе, щом друг жител на Склона бе в състояние понесе всички тези странни неща, аз също трябваше да мога.
О, но на Джиджо Сара беше мъдрец, така че се връщам там, откъдето започнах, с надеждата да разкажа за действията на звездните богове и да опиша гледки, далеч по-странни от онова, което видяхме в дълбините на Бунището, на език, който едва разбирам.
(На Джиджо използваме англически, за да обсъждаме технически въпроси, тъй като повечето книги от Великото отпечатване са на този език. Но на борда на „Стрийкър“ е друго. Когато научните подробности трябва да са абсолютно точни, те преминават на гал-седем или гал-две и използват думи-глифове, които ми се струват непроницаеми… а това показва колко много са западнали нашите джиджоски диалекти.)
Воят на глейвърите бе нещо съвършено различно. Той не напомняше на никоя реч, която някога бях чувал! Хипнотизирани от компютъра Ние, техните викове се понесоха из небесата, докато към „Стрийкър“ летеше ужасяващ зангски кораб с намерението да пръсне атомите ни сред вихрещата се атмосфера на гигантската звезда.
Даже приближаващото златисто петно да беше блъф — даже да се отклонеше в последния момент и да минеше покрай нас, — само щяхме да се изправим пред друга смъртоносна сила. Джофурският боен кораб, който преследваше „Стрийкър“ от Джиджо, сега се опитваше да пресече единствения ни път за бягство от тази раздирана от бури система.
Начертаният от Джилиън Баскин курс несъмнено минаваше покрай гнездо на демони.
И все пак глейвърите продължаваха да вият и стенат, докато изтичаха нови напрегнати дури.
И накрая дишащите водород отговориха!
Тяхното стържене беше още по-ужасно. Но Сара удари с ръце по чертожната маса и възкликна:
— Значи легендата е вярна!
Е, аз също би трябвало да зная тази история. Признавам, прекарал съм прекалено голяма част от детството си в поглъщане на древни земянитски романи, вместо трудове на нашите джиджоски учени. Особено събраните устни предания и саги, които представляват нашето културно наследство от времето преди човеците да се влеят в Шестте раси и да ни върнат грамотността.
Очевидно първото поколение глейвърски бегълци, пристигнали на нашия свят, разказали на вече установилите се г'кеки за своите основания да избягат от Цивилизацията на Петте галактики. Векове преди тяхната раса да измине Пътя на Изкуплението, глейвърите обяснили причините да се самопрокудят.
Изглежда, че много отдавна те притежавали талант, който им придавал известна тежест сред могъщите кланове. В древни времена глейвърите били сред малкото раси с дарба да разговарят с дишащите водород! Посредничеството в сложни търговски преговори ги направило богати… докато не станали арогантни и лекомислени. Нещо, което никога не трябва да правиш, щом си имаш работа със занги.
Един ден късметът им изневерил. Навярно не са оправдали нечие доверие или са взели подкуп, а може да не са успели да изплатят някакво задължение. Във всеки случай последствията изглежда били ужасни.
В замяна зангите поискали единственото, което било останало на глейвърите.
Самите тях.
Поне така Сара разказа легендата на Джилиън и останалите от нас, като се задъхваше от бързане, защото времето изтичаше, глейвърите виеха и ние все повече се приближавахме до огромния, заплашителен космически гигант.
Подредих парченцата от мозайката и най-после осъзнах, че глейвърите всъщност не говорят на зангите. В крайна сметка те вече бяха постигнали Изкуплението и сега представляваха предразумни същества, почти лишени от дар слово.