![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— От сигурен източник научих, че достопочтените и многоуважаеми парджи възнамерявали да се оттеглят от Лигата — и изобщо от галактическите дела — от презрение към сегашния хаос. Тази знатна раса скоро щяла да отиде при патроните на предците си в блаженото царство на приливите. Само деволюирал глупак би могъл да вярва в нещо друго.
Тези думи едва ли имаха нещо общо с „дипломатичността“. Турмуджът реагира като гневно разгъна дългите си крака и двата си чифта ръце — толкова бързо, че валчестата му глава се блъсна в тавана. Търговецът болезнено потръпна и се отдалечи, като жертва мястото си на опашката.
„А, ясно“, помисли си Хари и отново погледна към съществото зад себе си, чийто опит с психологията на другите видове беше очевиден.
— Само недей се опитва да използваш същото и с мен. Няма да ти отстъпя мястото си, даже да ме наречеш „делфийски чичо“.
Дипломатът изглежда разбра и просто махна с две от пипалата си — универсален жест на добра воля.
Хари извади преносимата си инфоплочка и с бързо натискане на командните й копчета влезе в местната Библиотека, за да научи новините. Това бе превъзходен клон, тъй като Каззкарк играеше ролята на представителство на няколко важни института. И все пак главният индекс твърдеше, че няма представа за оттеглянето на абдикаторите. Нещо повече, според официалните източници влиятелните парджи продължаваха активно да участват в галактическите съвети, като призоваваха за мир и въздържаност и настояваха всички войнствени съюзи да оттеглят армадите си и да преодолеят кризата чрез преговори, а не с война.
Дали турмуджът и уломинът грешаха? При нормални обстоятелства Хари изобщо не би се усъмнил в главния индекс. Дори имаше поговорка, че в Цивилизацията на Петте галактики нищо не се случва наистина, докато не бъде регистрирано във Великата библиотека. Пред очите ти можеше да избухне цяла планета, но това нямаше да е сигурен факт, ако в ъгъла на екрана не блестеше спиралният глиф.
Очевидно обстоятелствата не бяха „нормални“.
Докато минаваше през митницата, Хари дочу тулпу'урска търговка на семена да се оплаква на гулдингарски поклонник колко много отвратителни прехвърляния по различни нишки трябвало да изтърпи, докато пристигне от Галактика трета. Беше му трудно да разбира тулпу'урския диалект — синкопирано търкане на рудиментарните йелитри, — но изглежда няколко традиционни точки на прехвърляне бяха променили осцилацията си, бяха загубили кохерентност или окончателно се бяха затворили.
Тънкият паякообразен гулдингар отвърна със същата ритмична реч, като говореше през механично устройство, закачено за единия му крак.
— Тези обяснения ми изглеждат съмнителни. Всъщност, това са оправдания на великите сили, които се опитват да завладеят и монополизират важни хиперпространствени връзки за собствените си стратегически цели.
Хари се намръщи и козината под униформата го засърбя от тревога. Ако с точките на прехвърляне наистина ставаше нещо, въпросът бе от жизненоважно значение за Института по навигация. Той отново влезе в библиотечния клон, но не откри много информация — само обичайните туристически съвети и предупреждения за заобикаляне на някои пътища.
„Сигурен съм, че Уер'К'кинн ще ми обясни всичко. Ако изобщо някой знае какво става, това трябва да е онази стара змия.“
Основното, което го интересуваше, беше обсадата на Земята, но никое от съществата наоколо не спомена нищо по този въпрос. Преди седмици, когато заминаваше, за да поеме смяната си в Е-пространството, примката около Земята и ханаанските колонии все повече се стягаше. Въпреки посрещнатата с радост помощ от страна на тимбримите и тенанините, бойните флотове на десетки фанатични съюзи бяха престанали да се сражават помежду си и заедно свиваха блокадата, прекъсвайки търговските и комуникационните връзки на света, от който произхождаха предците на Хари.
Макар да се изкушаваше, той се въздържа да попита Библиотеката за това. При сегашната политическа ситуация — и докато все още беше в изпитателен срок, — нямаше да е разумно да задава прекалено много въпроси за стария си клан. „Предполага се, че вече не би трябвало да се интересувам от него. Сега моят дом е Института по навигация.“
След митницата идваше добре познато неприятно препятствие — висок, кисел хуун, облечен в лъскавата роба на старши патрон. Със служебния знак на Института по миграция на рамото, инспектор Туафу-ануф взе плочка, по която течеше информация, пращана от сканиращите кораба уреди. Всеки път, щом се върнеше от мисия, Хари трябваше да търпи едрото мъжко двуного, което педантично оглеждаше с черните си очи списъка с биотовара на кораба за следи от незаконен генетичен трафик, докато изумителната му хуунска гръклянна торбичка глухо тътнеше презрително надути фрази.