Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

До неотдавна повечето от онези, които обитаваха Каззкарк, носеха униформите на Институтите за миграция, навигация и цивилизована война или Великата библиотека. Но сега те представляваха малцинство и се губеха в тълпата. Останалите бяха с най-различно облекло — от същества с официални роби, покрити с руни, описваха расовата им генеалогия и патронимика, до такива, които крачеха безсрамно голи или носеха само екскреторна торбичка и разкриваха максимална част от кожата, люспите, перата или торга си.

Когато постъпи на служба, повечето галактяни изобщо не му обръщаха внимание, толкова неизвестно и маловажно беше малкото земянитско семейство. Но в последно време положението се бе променило и мнозина завъртаха глави, за да погледнат към Хари. Различни същества се смушкваха едно друго, сочеха към него и разменяха приглушени реплики — сигурен признак, че предизвиканата от „Стрийкър“ криза не е била решена, докато го е нямало. Очевидно авторитетът на земянитския клан продължаваше да се издига.

Проблемът можеше да се обобщи с древна галактянска поговорка: „Очаквай опасност — ако неволно привлечеш вниманието на могъщите“.

И все пак не беше трудно да се чувства анонимен в тълпата, докато изминаваше дългия път до централата на института, удивен от това колко много по-оживено е станало, откакто е заминал.

Хари използва инфоплочката си, за да сканира имиграционните профили и разбра, че мнозина от новодошлите са посланици и търговски представители, пратени от расите, съюзите или корпорациите си, за да се възползват от случая, докато цивилизацията е загубила трезвостта си в тази епоха на растящо недоверие. Хаосът предлагаше неочаквани възможности и агентите и емисарите маневрираха и взаимно се шпионираха. Сключваха се и се разваляха договори. Даваха се подкупи и се жертваше вярност в толкова сложни машинации, че в сравнение с тях бледнееха дори дворцовите интриги на Медичите. Малки кланове без каквато и да е роля в галактическата политика пращаха свои представители и полагаха всички усилия да се поставят в услуга на велики сили като клеши, сороси или джофури, които от своя страна ги обсипваха с щедрост, опитвайки се да спечелят преимущество над враговете си.

На планетоида циркулираха огромни капитали и икономиката процъфтяваше, като обслужваше нуждите на всички пратеници или шпиони. Почти милион същества и техните машини се грижеха за жизнените потребности на посетителите — от предпочитания към специална атмосфера до екзотични храни и интоксиканти.