![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Комахдският евангелист — трипод, но с хуманоидно тяло и ръце — изглеждаше весел и добродушен. Гущеровидната му глава имаше широка уста, която сякаш винаги бе разцепена на две от радостна усмивка, а дългите му ресници го правеха почти очарователен. Но дебелият му заден крак тактуваше в мрачен ритъм, докато комахдът пееше на гал-шест.
— Всички наши < настоящи, тъжни > обществени катаклизми се коренят в < ужасен, злобен > заговор на враговете на всички дишащи кислород същества!
Вижте как нашите велики сили и съюзи взаимно се обезкръвяват и разхищават своята бойна мощ, воювайки в преследване на < мъгляви > намеци за < възможно, макар и невероятно > завръщане на < отдавна изчезналите > Прародители!
Това може само да служи на интересите на < загадъчните, враждебни > дишащи водород! Завиждащи на нашата < невероятна > бързина и < висш > метаболизъм, те от еони насам се страхуват от нас и замислят < дълги, бавни, коварни > планове. Сега най-после са готови. Вижте как < злите > дишащи водород < злостно > маневрират, за да постигнат нашата < всеобща > гибел!
Кой не си спомня как < съвсем > наскоро трябваше да се откажем от една от нашите Пет галактики? Само преди половин милион години < цялата > Галактика четвърта беше обявена за „угарна“ и опразнена от всякаква < звездна > дишаща кислород култура. Никога преди Институтът по миграция не се е съгласявал на такова < мащабно, предателско > отстъпване на територия, отраженията от < повторното > заселване на която все още се чувстват!
Казват ни, че дишащите водород < в замяна > напуснали < цялата > Галактика пета, но ние не чуваме ли < ежедневно > съобщения за странни явления и нарушения в нормалния космос, които могат да са само дело на < вероломните > занги?
Ами < затворените > точки на прехвърляне? Ами < огромните > участъци от < А-равнище и В-равнище > на хиперпространството, които сега са станали неизползваеми? Защо < великите, но подозрително мълчаливи > институти не ни кажат истината?
Комахдът завърши, като посочи със съвсем хуманоидния си пръст към Хари, който заради униформата си изглеждаше подходящ за представител на Института по навигация. Той се изчерви под козината си и бързо се отдалечи.
„Жалко. Тъкмо започваше да става интересно. Поне някой се жалва от тъпия начин, по който се държат соросите и другите сили. А и комахдът говореше за бъдещето, вместо обичайното вманиачаване по миналото. Е, беше малко параноично. Но ако тази позиция се разпространи, натискът върху Земята може да отслабне и бедните делфини да получат шанс да се завърнат у дома.“
На Хари му се струваше ироничен фактът, че иначе свободомислещите комахди като цяло не обичат земянитите. Той, от своя страна, харесваше вида им и смяташе, че миришат доста приятно. Колко жалко, че възхищението не бе взаимно.
Някакъв смут зад него го накара да се завърти — точно навреме, за да се смеси с тълпата, която бързаше към най-близката стена! Хари усети, че по гърба го полазват тръпки, когато видя какво наближава. Ескадрон от двайсет страшни, напомнящи на богомолки тандуаски воини, невъоръжени, но ужасяващи със смъртоносните си, остри като бръсначи щипки, подредени в колона по един по средата на булеварда. Върховете на олюляващите им се очни капсули почти достигаха неравния таван. Всички, които забелязваха приближаването им, бързаха да се отстранят. Никой не заставаше на пътя им, нито пък уличните търговци се опитваха да им предлагат стоката си.
Преди да потегли на последната си мисия, Хари беше видял как тандуасец отхапва главата на упорит пах, който гордо бе отказал да се отдръпне от пътя му. Водачът на тандуаската група почти незабавно наказа виновника, като го разкъса на парчета. С тази постъпка беше раздадено просто правосъдие от типа „око за око, зъб за зъб“. И все пак основният урок бе ясен за всички.
„Не ни се пречкайте.“
Не се проведе никакво следствие. Дори командирите на паха трябваше да признаят, че смъртта му е била чисто самоубийство.
Пулсът на Хари се ускори, докато гледаше как ескадронът завива по страничен булевард и се скрива от поглед.
„Аз… по-добре да не се мотая повече — помисли си той. Внезапно се почувства изтощен и потиснат от цялата тази шумна тълпа. — Уер'К'кинн ще сипе огън и жупел, ако скоро не му предам доклада за мисията.“
Освен това искаше да разпита старата змия за нещата, които бе чул и видял след пристигането си: защо хууните се интересуват от Е-пространството, защо точките на прехвърляне се затварят и защо комахдските проповедници, които твърдят…