Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— С моето.
Осма глава
Джейми започваше да мисли, че той не е човешко същество. Алек изглежда никога не огладняваше, не ожадняваше, нито се уморяваше. Единственият път, когато спряха да починат, бе, когато Джейми го помоли, а ти толкова много мразеше да го моли за каквото и да било.
Един англичанин със сигурност щеше да се погрижи за всички удобства на съпругата си. Алек едва ли си спомняше, че има жена.
Джейми бе безкрайно уморена и вероятно изглеждаше смачкана и занемарена като стара торба. Но какво значение имаше как изглежда? Алек бе демонстрирал отношението си към нея достатъчно категорично, отказвайки да я представи на съюзниците си. Очевидно тя никак не му харесваше.
Е, той също не е голям красавец, реши Джейми. И с тая дълга коса!
Може би обаче нямаше да изпитва толкова лоши чувства към съпруга си, ако не бе отвратителното му държание. Планинският въздух вероятно му бе повлиял, защото започваше да се държи още по-студено и отчуждено.
Същински Сатана! Този мъж дори не знаеше да брои! Съвсем ясно й бе казал, че остават три дни до пристигането им у дома. Вече настъпваше петата вечер, а нямаше никакви признаци, че скоро ще стигнат до владенията на клана Кинкейд.
Дали чувството му за ориентация бе също толкова добро, колкото и умението му да брои? Джейми си каза, че е твърде уморена, за да се тревожи и за това. Алек се зае с конете, а тя се запъти към езерото, за да се наслади на няколкото мига самота. Свали ризата си, изми се, колкото можа, в студената вода и се излегна върху тревистия склон. Чувстваше се изтощена до смърт. Цялото тяло я болеше. Каза си, че само ще затвори за малко очи и после ще стане, за да се облече. Всъщност хладният въздух не й бе неприятен.
В долчинката се спусна гъста мъгла. Алек бе дал на Джейми достатъчно време, за да се изкъпе и преоблече, ала когато мъглата стигна до глезените му, той извика високо, заповядвайки й да се връща.
Никой не откликна. Сърцето му заблъска бясно. Не се притесняваше, че някой от вратовете му я е пленил, защото вече се намираха в земите на клана Кинкейд. Двамата бяха в пълна безопасност, но Джейми все пак не отговаряше. Младият мъж се промъкна прел зелените листа и рязко спря. Дъхът му секна, когато видя гледката, разкрила се пред очите му.
Тя приличаше на прекрасна богиня. Спеше. Мъглата се стелеше край нея, придавайки й загадъчност и неуловимо очарование. Последните слънчеви лъчи хвърляха мени отблясъци върху гладката й кожа и я позлатяваха. Спеше обърната на една страна. Билата й риза се бе повдигнала до средата на бедрата, разкривайки дългите й стройни крака.
Той дълго стоя, опиянен от нежната й прелест. Желанието набъбна в него, превърна се в почти болезнено пулсиране. Тя наистина бе великолепна. Алек си припомни усещането, когато тези крака се обвиха около него, сладката й мекота, когато проникна в нея.
Неговата съпруга! Заля го чувство за притежание. Знаеше, че няма да издържи още една нощ, без да я люби. Няма да спази обещанието си да не я докосва, докато не пристигнат в имението му. Но реши този път всичко да бъде бавно. Той ще бъде нежен и търпелив любовник… дори и това да го убие.
Кинкейд стоя и я съзерцава, докато слънцето се скри зад хоризонта. Знаеше, че тя се е събудила, макар очите и да оставаха затворени. Когато я повдигна и я притисна до голите си гърди, Джейми обви ръце около врата му, сгуши се до него и от устните й се изтръгна тих стон. Младият мъж я занесе до лагера, сложи я на земята, излегна се до нея и зави и двамата с наметалото си. Така съпругата му бе напълно защитена от студения планински въздух — покрита от главата до петите с наметалото и топлото тяло на мъжа си.
Устните й бяха на сантиметри от неговите.
— Алек? — Гласът и бе сънлив шепот.
— Да?
— Сърдиш ли ми се?
— Не.
— Сигурен ли си?
Искаше и се да вижда лицето му. Той я държеше здраво и тя не можеше да помръдне.
— Сигурен съм.
— Чувствам се толкова уморена. Днес бе труден ден, нали?
Той не мислеше така, ала реши да се съгласи с пея.
— Да.
— Алек? Искам да те попитам нещо. — Джейми се опита да се надигне, но ръцете му се плъзнаха надолу и я притиснаха по-силно. Тя изпъшка. Бедрата му бяха по твърди от земята.
Кинкейд знаеше, че тя няма ни най-малка представа какво му причинява всяко нейно движение. Затвори очи и стисна зъби. Джейми бе твърде изтощена, за да понесе любовната атака на съпруга си. Трябваше да почака, да прояви разбиране и търпение.
Доста трудно предизвикателство.