Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Добре ли си, съпруго? Ще можеш ли да яздиш днес?
Джейми не разбра за какво я пита.
— Добре съм, Алек.
— Нещо не те ли боли? Не се ли чувстваш разранена? — настоя той.
— Не би трябвало да споменаваш за тези неща — прошепна тя с пламнали страни.
Той не можа да устои на желанието да я подразни.
— Да споменавам какво?
Тя се изчерви още повече.
— За това, че съм… разранена…
— Джейми, знам, че миналата нощ те нараних.
Не го каза с разкаяние. Всъщност гласът му звучеше направо арогантно.
— Да, нарани ме — измърмори тя. — Да, чувствам се разранена. Има ли още интимни въпроси, които искаш да ми зададеш?
Той стисна брадичката й и я насили да го погледне. Сетне наведе глава и леко целуна устните й. Целувката бе толкова нежна, че Джейми напълно се обърка. Очите й се напълниха със сълзи. Той най-сетне й бе благодарил.
— Ако се сетя за още нещо, ще ти кажа.
— Да се сетиш за какво?
Явно мислите й препускаха толкова вихрено, че вече бе забравила за какво говореха.
— Още някои интимни въпроси — натърти Алек и се метна на седлото.
Тя не помръдна.
— Хайде, Джейми. Време е да тръгваме.
— Ами Даниел и Мери? Няма ли да ги чакаме?
— Те тръгнаха преди два часа.
— Тръгнали са без нас? — слисано попита тя.
— Да.
— Защо не ме събуди?
Алек сдържа усмивката си. Съпругата му изглеждаше искрено ядосана. Малки кичурчета се бяха изплъзнали от плитката й. Меките къдрици галеха лицето й и се спускаха надолу по нежната шия. Изглеждаше толкова красива!
— Трябваше да се наспиш. — Гласът му внезапно бе пресипнал.
— Но те дори не са ни казали довиждане. Това е доста грубо, не мислиш ли, Алек? — Джейми приближи до Уайлдфайър, прошепна й няколко гальовни думи, потупа я нежно и се метна върху седлото. Лицето й се изкриви от болка.
— Ще се опитаме ли да ги настигнем?
Съпругът й поклати глава.
— Те вече са излезли от северния път.
Джейми не можа да скрие разочарованието си.
— Колко още ще пътуваме, докато стигнем до дома ти?
— Още три дни.
— Три?
— Три дни, и то при бърза езда, съпруго моя.
— В противоположна посока на тази, която е поела сестра ми?
Преди той да успее да отговори, тя прошепна:
— Аз никога вече няма да видя сестра си, нали?
— Не ме гледай толкова отчаяно, Джейми. Домът на Мери се намира само на един час път от нашия. Ще виждаш сестра си толкова често, колкото поискаш.
Обяснението му й се стори непонятно.
— Ние ще яздим три дни в противоположна посока, а ти ми казваш, че новият дом на Мери се намира само на един час път от нас? Не разбирам, Алек.
— Има няколко клана, които са приятелски настроени към Даниел и той трябва да мине през земите им, както има и кланове, които са мои съюзници, Джейми. Аз също трябва да спра и да ги поздравя като леърд на клана Кинкейд…
— Защо четиримата…
— Има и такива кланове, които са се съюзили, за да ме видят мъртъв.
— И Даниел е приятел на някои от твоите врагове?
Алек кимна.
— Тогава защо го наричаш свой приятел? Твоите врагове би трябвало да са и негови!
Той реши, че няма смисъл да спори. Тя все още не разбираше.
— Много врагове ли имаме, Алек?
— Ние?
— Май трябва да ти напомня, че вече съм твоя съпруга. А това означава, че твоите врагове са и мои?
— Да, така е.
— Защо се усмихваш?
— Защото току-що осъзнах, че вече си станала истинска шотландка. Това ми хареса.
Лицето й се озари от широка усмивка и Алек мигновено предположи, че тя е замислила някаква дяволия. Вече бе забелязал, че когато очите й блестят по този начин, крои нещо.
Не остана разочарован.
— Аз никога няма да бъда шотландка, Алек. Но вие, милорд, имате качества да станете истински английски барон. Това ми харесва.
Кинкейд се засмя, макар да не разбираше защо — тя току-що му бе нанесла смъртна обида. Поклати глава, озадачен от собствената си реакция и от думите й.
— Запомни добре този разговор, Джейми. Много скоро ще разбереш колко грешиш.
— Греша ли, Алек? Мисля, че започвам да разбирам защо имаме толкова много врагове. — Джейми смушка Уайлдфайър и препусна в галоп, оставяйки го зад себе си.
Внезапно Алек се озова от едната й страна и сграбчи поводите. Не каза нито дума, само обърна коня.
— Сега какво?
— Тръгна в погрешна посока. — Раздразнението му бе очевидно. — Освен ако, разбира се, не смяташ да се връщаш в Англия.
— Не смятам.
— В такъв случай способностите ти да се ориентираш са още един…
— Случайна грешка, Алек — възрази Джейми. — Имам отлична ориентация.
— Пътувала ли си достатъчно, за да провериш какво можеш?